През март 2025 г. Украйна отчете износ на селскостопанска продукция в размер на 5,4 млн. тона на стойност 2,1 млрд. долара, сочат данни на Министерството на аграрната политика и храните на страната. Делът на селскостопанската продукция в общите приходи от износа е достигнал внушителните 58% от общо 3,6 млрд. долара.
Основни пера в износа са били царевицата (2,4 млн. тона за 514 млн. долара), слънчогледовото масло (441 хил. тона за 503 млн. долара), пшеницата (1,1 млн. тона за 254 млн. долара), соята и птичето месо. Силни позиции заемат и продуктите с висока добавена стойност като тестени изделия, масло и сирена, при които приходите също бележат ръст.
Средните цени на основните продукти през март са били както следва: 215 долара за тон царевица, 1141 долара за тон слънчогледово масло, 225 долара за тон пшеница, 407 долара за тон соя и 2300 долара за тон птиче месо.
Износът към ключови търговски партньори като Турция (270,8 млн. долара), Италия, Испания, Египет и Нидерландия подчертава нарастващото значение на украинската аграрна продукция на международния пазар.
В същото време износът на български стоки за трети страни намалява с 6,4% спрямо същия период на предходната година, достигайки 14,5 млрд. лв., според данни на НСИ. Засилената конкуренция от украински агропроизводители, често предлагащи продукция на по-ниски цени, се явява сериозен фактор за това понижение.
Очакванията за 2025 г. са свързани с нов ръст на цените на земеделските суровини, подхранван от ограничени преходни запаси, стабилно високи цени на горивата и силен долар. Всичко това поставя допълнителен натиск върху българските производители, които вече се сблъскват с трудности, свързани с производствени разходи, кадрови дефицити и логистични предизвикателства.
Като отговор на създалата се ситуация, България заедно с още три държави от ЕС настоява за прекратяване на митническите облекчения за агроимпорт от Украйна след юни 2025 г., с цел защита на вътрешното производство и стабилност на националния агросектор.
Докато Украйна затвърждава позициите си като водещ износител на аграрна продукция, България е изправена пред необходимостта от адаптация и стратегическо планиране, за да защити интересите на родните производители и да гарантира устойчивостта на сектора в динамична международна среда.
