от е Бургас
В една иначе цивилизована и високотехнологична Европа, където всичко е свързано, дигитализирано и автоматизирано, се случи нещо, което повдигна много въпроси и (почти) никакви отговори. На 28 април 2025 г., в продължение на повече от 11 часа, части от Испания, Португалия, Франция и Белгия останаха без електричество, а последствията от това бяха шокиращи: блокирани светофари, хаос по улиците, хора затворени в асансьори и метростанции, сринати комуникации, блокирани банкови системи, невъзможност за плащания без кеш. Самата сърцевина на модерния живот се разпадна за по-малко от половин ден. И все още – няма официално обяснение какво се случи.
Мълчанието е оглушително
Възможно ли е в 21-ви век няколко развити държави да изпаднат в тъмнина за 11 часа, без нито една институция да даде конкретна, достоверна и прозрачна информация какво е причинило това? А още по-странно – медийното затъмнение. Основни медии мълчат или подават единствено фрагментарни данни, основаващи се на “експертни предположения”, без реални разследвания. Като че ли нищо не се е случило. А се случи. И все още няма никакви отговори.
Призиви за подготовка: съвпадение или предупреждение?
Малко преди този мащабен срив, Европейската комисия и няколко национални правителства отправиха призиви към гражданите да се запасят с храна, вода и основни консумативи за поне 72 часа в случай на криза. Комисарят по управление на кризи, Хаджа Лахбиб, подчерта необходимостта от стратегически резерви и готовност за извънредни ситуации . Подобни мерки бяха предприети и от страни като Норвегия, Швеция, Литва и Полша, които започнаха да възстановяват своите резерви от зърно и други основни стоки .
Тези призиви, последвани от реални сривове в енергийната и комуникационната инфраструктура, пораждат въпроси: дали това е просто съвпадение или част от по-широка подготовка за предстоящи предизвикателства?
Кибератака или нещо по-голямо?
Сред възможните обяснения се прокрадват различни теории, някои по-реалистични, други откровено зловещи:
- Кибератака – Един от най-вероятните сценарии. Целеви удар по енергийните мрежи, който да тества устойчивостта на системите. Не е тайна, че през последните години критичната инфраструктура в Европа е обект на хакерски атаки, често свързвани с държавни или частни структури от извън ЕС.
- Инфраструктурен саботаж – Възможност, че става дума за физическа намеса или дефекти в електропреносната мрежа. Но при такъв сценарий обикновено има следи, експертизи, официални данни. А тук – тишина.
- Тест на нов сценарий за глобална реакция – Подобно на събития като “Event 201” (симулация преди пандемията от COVID-19), някои предполагат, че това е реалистичен стрес тест за „технологична пандемия“, при която токът и интернетът изчезват, за да се види как ще реагира обществото.
- Подготовка за „голямото рестартиране“ – Това е по-дълбока конспиративна хипотеза, според която елитите подготвят света за икономическа и социална трансформация. Първо – страх, после – нови системи за контрол, дигитална идентичност, ограничения върху личната свобода и кешовите разплащания.
- Климатични или слънчеви въздействия? – Някои учени предполагат, че слънчеви изригвания или екстремни геомагнитни смущения могат да повлияят на енергийните мрежи. Но дори и това да е така – защо липсва напълно комуникация?
Съвпадения и сривове в България
Почти по същото време, в България също се случват нелогични сривове на комуникациите. Viva.com за часове беше с изцяло недостъпна мрежа. Само дни по-късно, и А1 също се срина, без каквото и да е смислено обяснение. Каква е вероятността всички тези събития да са случайни? И ако не са – какво се крие зад тях?
Какво би станало, ако това продължи дни?
Ако електричеството и комуникациите спрат за повече от няколко часа, цялото ни общество ще изпадне в шок. Няма да можем да купим храна, вода, лекарства. Болници ще спрат работа. Няма как да заредим гориво. Без ток и мрежа, няма как да се свържем с близките си. Всичко, което приемаме за даденост, ще се срути.
Време е да се подготвим
Това не е призив за паника. Това е призив за осъзнаване. Ако държавите и институциите мълчат, значи трябва ние, гражданите, да мислим и действаме. Да имаме:
- Резерв от кешови средства.
- Заредени пауърбанки и фенери.
- Радио с батерии.
- Основни храни и вода за няколко дни.
- Предварителни уговорки с близките си при срив на комуникациите.
Защото следващият път може да не е само за 11 часа. А когато дигиталният свят изгасне – единственото, което остава, е човешката готовност.
