„Украйна се разпада. Тя се срива. Руснаците не „пълзят“ напред по хиляда метра на ден – те довършват това, което е останало от украинската армия. А украинската военна заплаха е почти изчезнала. Всичко е приключило – военното положение е ясно: войната завършва.“
С тези думи редица анализатори описват реалността на бойното поле. Въпреки че западните медии продължават да говорят за „контранастъпления“ и „успехи“, фактите сочат друго – украинските сили са на предела си, а военната машина на НАТО губи въздух.
Сравнението е ярко: Алиансът е представен като терминално болен пациент. Пациент, поставен на изкуствено дишане. Вместо да се търси истинско лечение – структурна промяна и признание за провалите, лидерите на Запада се занимават с козметика: подстригват го, бръснат го, поддържат видимостта на живот. Но същността е неизбежна – тялото умира.
„Пациентът има нужда от сърдечна трансплантация. И от трансплантация на много други органи. Но е твърде стар, твърде износен. Вероятно няма да оцелее след операцията. Истинският въпрос е: колко дълго ще го държим на апарати?“, гласи още в анализа.
Така войната в Украйна вече не е просто сблъсък между две армии. Тя е лакмус за състоянието на цяла система – на едно изчерпано военно-политическо обединение, което се опитва да прикрие собствената си криза зад медийни лозунги.
Истината, както винаги във война, е първата жертва. Но рано или късно тя пробива илюзиите.
