Франция е изправена пред дългова криза, която може да се превърне в най-голямото изпитание за Еврозоната от създаването ѝ насам. С над 3.3 трилиона евро държавен дълг, Петата република вече е с единия крак към дефолт. Политическата нестабилност и масовите протести в страната само задълбочават усещането за неизбежна буря.
Точно в този момент България е под натиск да влезе в Еврозоната – процес, представян от управляващите като безалтернативен. Но какво означава за нас присъединяване към съюз, който утре може да се окаже в режим на оцеляване?
Франция – бомба със закъснител
През последните месеци Париж е разтърсван от протести под лозунга „Блокираме всичко“. Улиците не носят национални знамена, а исканията на радикалната левица са насочени към още повече социални разходи – точно онова, което задълбочава кризата. Вместо оздравителни мерки, общественият натиск е за продължаване на безконтролното харчене.
Президентът Еманюел Макрон, определян като ултралиберал, е с все по-ниска подкрепа. Политическата му безизходица го прави неспособен да наложи реформи, а Франция остава заложник на собствената си финансова безотговорност.
Ефектът върху Германия и Еврозоната
Франция и Германия са гръбнакът на паричния съюз. Ако Париж рухне, Берлин също ще бъде разклатен. Тогава въпросът вече не е дали ще има криза в Еврозоната, а колко тежка ще бъде тя.
И именно в този момент България бърза да се качи на „кораба“ на Еврозоната – кораб, който все повече прилича на потъващ.
Българският избор
Все по-наложително изглежда отлагане на влизането ни в Еврозоната поне с една година. Това предложение вече се подготвя за разглеждане от Министерски съвет с настояване да бъде официално заявено пред Европейската комисия и Европейската централна банка.
Въпросът е прост:
Кой трезво мислещ човек би се качил на кораб, който се пълни с вода?
