На 15 септември звънецът бие не само за учениците, а и за онези, които пазят светлината на знанието – учителите.
За да бъде унищожена една нация, не е нужно да се хвърли атомна бомба или да се изстреля ракета с далечен обсег. Истинското оръжие за бавно, но сигурно разрушение е много по-тихо, по-незабележимо и често идва отвътре – сривът в образованието.
Когато качеството на образователната система се снижи, когато се толерира преписването и лъжата на изпити, тогава се подкопават основите на бъдещето. Днес един ученик, който си е изкарал оценката чрез измама, утре може да е лекарят, в чиито ръце ще лежи животът на пациенти. Но липсата на знания и морал превръща дипломата му в смъртна заплаха.
Инженер, който е минал с преписване през университетските изпити, ще проектира сгради, които се рушат. Юрист, издигнал се без знания и принципи, ще продава справедливостта на най-високия търг. Икономист, без солидна подготовка, ще разпилява средства и ще обрича цели предприятия, а с тях – и семейства.
Образованието е гръбнакът на всяка държава. Там, където знанието се заменя с измама, където трудът се подменя с връзки и пари, обществото се превръща в куха обвивка. Университетите и училищата трябва да бъдат крепости на истината, дисциплината и развитието, а не фабрики за дипломи.
Историята е пълна с примери за цивилизации, които са падали не заради чужди армии, а заради вътрешен разпад. И почти винаги този разпад е започвал от разруха в ценностите и в образованието. Там, където няма знание, няма и развитие. Там, където няма справедливост в оценките, няма справедливост и в обществото.
Крахът на образованието не е просто криза в училище или университет – това е крах на бъдещето. Той е бавна отрова, която убива цели поколения, превръща ги в посредствени „специалисти“, негодни да градят, но напълно способни да рушат.
А рушенето не винаги идва с война – понякога идва с тишината на една фалшива диплома.
Крахът на образованието е крах на нацията.
