Спасител номер едно в Бургас: ‘’Не се поддавам на изкушенията по плажа’’

Сега ще Ви представя един мъж, на който никога не му се е налагало да  слага костюм и вратовръзка ,  докато е на работа. Облича се в спортни гащети и прави тен още през май. Работното му място е на плажа. Нищо, че е завършил агро-бизнес в БСУ.  Това е  воден спасител номер едно в  Бургас Николай Иванов.  Той е на 34 години. И смята, че е щастлив човек. Съдбата /а не морето/ го е свързва  преди време с прекрасната Теодора. А двамата имат малко ангелче на една годинка –Данаил. Разговаряме , естествено на плажа. И докато върви интервюто, Николай постоянно наблюдава плажуващите и не изпуска спасителите. Той дава хляб на 40 човека. И е малко притеснен, че за сега сезонът е слаб. -Как върви сезонът,  Николай? -Сезонът върви  слабо спрямо наематели  на заведения, на атракциони. Целият юни беше дъждовен, май също така, подготовката за плажовете  много закъсня, тъй като валеше всеки ден . Лошото е,  че всяка година все по-малко стават приходите,  защото народът доста обедня. Посещението на плаж стана лукс.  За радост  Бургас-Север  поддържа прилично   ниво на цени и май е един от евтините плажове. А пък Централния плаж  е  напълно безплатен. -Има ли достатъчно спасители? -Няма прблеми с кадрите. Проблем има с лекарите. Малко по-трудно се намират лекари,за жалост, специално  тези,които са лекари- реаниматори. Мисля, че трябва да има промяна в Наредбата. Тя е много стара. В нея е записано ,че трябва да има лекари на плажа ,тоест до пет   спасителни поста –медицинско лице, над пет –лекар. За  жалост в цялата страна  има 500,1000 такива лекари-реаниматори. А плажовете са над 260. Искам да стане като навън, самите спасители  имат малко по-високо ниво на  медицинско обслужване до пристигане на линейката. И да не е небходимо присъствието на лекар на плажа. Наредбата трябва да се промени. -Сигурно много  хора ти завиждат, твоят работен ден започва и свършва на плажа... -Аз съм свикнал. Цял живот съм бил свързан с плуването.Завършил съм спортно училище  с профил плуване,бил съм  професионален състезател  7 години.От малък работя като спасител. Бил съм в САЩ и в Дубай. В САЩ имах право да обучавам хора на басейни.  Като цяло животът ми е свързан с тази професия. За  да си спасител трябва сърце. И наблюдавам новото поколение спасители , те не го приемат като призвание, а като запълване на времето. Не дават всичко от себе си за тази професия. Но пък успях за радост , да махна прозището’’Гларус’’ ,  с което беше известен спасителят едно време . -Искаш да ми кажеш ,че  сега няма ‘’забивки’’ на плажа? -Има ,но на бургаските  плажове съм ги ограничил максимално. -Спасител къща храни ли? -Не, за жалост. Работата на плажа е сезонна. Повечето не могат да си намерят работа  след това. -Виждал ли си смъртта с очите си,срещал ли си я лице в лице? -Много пъти съм присъствал на почти всички инциденти, които са се случвали на плажа. Последният ми по-ясен случай е  от преди години. На неохраняема зона ,след Евиния плаж, едно семейство  от Сливен, мисля че бяха. Мъж,жена и синът им при доста бурно море влизат да се къпят.  Съответно морето ги завлича.  Хората наоколо бързо са реагирали, викат  спасители от първи пост .  Спасителите изваждат бащата. Но детето потъва.  И се наложи да викаме водолази. Ние нямаме нужната екипировка  да търсим под вода, под два метра. Гордея се с това, че откакто охранявам бургаския плаж , нямаме смъртен случай по вина на водно-спасителната служба. Не се е удавил човек в нашата зона при зелен флаг. С изключение на един случай на  едно момче от Карнобат  преди 5 години, влиза с приятелката  си на зелено знаме и тя подава сигнал,че го няма... чак след час. Момчето го намерихме на плиткото, нямаше бански.Случаят беше забулен в мистерия. В случая не можем да виним спасителите, защото те реагират след подаване на сигнал-звуков или визуален. Много е странно,но българинът не вика за помощ. Може би го е срам.Мен това ме смущава. Знаете ли ,има и друго, което ме дразни-изгубените деца, които намираме.Аз наблюдавам, че майката не го наблюдавам , чете си вестника,не я интересува. Доста често правим забележки, че на червен флаг  децата не трябва да са във водата, а през останалото време - с придружител. -Какъв шеф си? -На работа съм  стриктен. Строг. Но извън работа сме приятели със спасителите , помагал съм на много от тях. На всички знам имената. И почти  им знам  проблемите. И гледам да ги разрешавам. След жена ми и детето, те са моето семейство. -Ти ежесекундно си подложен на изкушения,как се справяш с това? -Всеки човек си има воля.В един момент от живота всеки решава какво да прави или не. Аз съм си взел своето от живота. Щастливо съм женен за Теодора. Имаме си детенце, което скоро стана на една годинка. Това ми е радостта в живота ,отдаден съм на тях. И давам всичко за тях. -Хората отиват на плаж , за да си почиват, а ти кога? -Аз почивам през октомври, със семейството си.Но ,знаете ли,бяхме на почивка в Турция. Но и там не се отпускам.Все съм нащрек,гледам към басейна. - Какъв съвет ще ни дадеш? -На първо място нека всички ,когато са на плажа  да спазват флаговата сигнализация. Както при светофарите и тук е така . Жълто, зелено, червено. Най- опасен  е червения  флаг. Да викат за помощ , когато има нужда , да не се стесняват. Да търсят спасителите при какъвто и да инцидент. -И последно, има  ли още нещо, което искаш да ти се случи в живота? -/усмихва се/Искам да имам още едно дете! И знайте , че  човек който не го мързи и умее да е гъвкав,  успява в живота!