“Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често бoлeн здpaв да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?”
~ Сонет 66 на Уилям Шекспир ~
Сонет 66 на Уилям Шекспир е едно от най-мощните и мрачни произведения на великия драматург и поет. Написан преди повече от четири века, този сонет остава изключително актуален и днес. Той изразява възмущение от моралния упадък, лицемерието, корупцията и несправедливостите, които, изглежда, не са загубили сила и присъствие в обществото.
Анализ на съдържанието
В този сонет Шекспир разкрива дълбоката си умора от света. С горчивина той описва как:
• Лицемерът се перчи с достойнство, докато истинските добродетели остават незабелязани.
• Богатите ограбват бедните, а честните и достойни хора са изтласкани на заден план от нищожества.
• Девическата чест е превърната в стока, а науката и знанието са унижени и принудени да просят.
• Правдата е слугиня на лъжата, а думите и истината са задушени от цензура.
Това е свят, който потиска добродетелите и възхвалява порока. Поетът е толкова отвратен, че мечтае за смърт, за да се освободи от тежестта на живота. Но последният стих на сонета разкрива надеждата и причината за борбата му – любовта. Тя е светлината, която го задържа в този мрачен свят.
Съвременна актуалност
Макар сонетът да е написан през XVI век, посланията му звучат стряскащо съвременно. Лицемерието, корупцията и изопачаването на ценности са реалности, които виждаме и днес. Това прави творбата толкова въздействаща – тя ни показва, че моралните предизвикателства, пред които е стоял Шекспир, са същите, които стоят пред нас.
Преводът на български
Цитираният превод на Сонет 66 е великолепен и отразява духа на оригинала. Той пренася автентичния глас на Шекспир в съвременен контекст, запазвайки мощта на изразните средства и темите. Вероятно този превод е дело на Валери Петров или друг от големите български преводачи.
Заключение
Сонет 66 на Уилям Шекспир е вечен зов срещу несправедливостта и упадъка на моралните устои. Той е пример за непреходността на великата литература, която има силата да отразява проблемите на своето време, но и да надживее вековете, оставайки актуална за всяко следващо поколение.
Шекспир ни напомня, че макар светът да е мрачен и потискащ, любовта и стремежът към истината винаги могат да бъдат спасение.
Автор е-Бургас
