Упоритостта е едно от най-важните волеви качества, необходими ни за да постигнем успех, да реализираме целите си или да направим промяната в живота си, за която мечтаем. Упоритостта е тази, която ни движи напред и благодарение на която преодоляваме трудностите и препятствията, тя ни кара да бъдем решителни и да не губим вяра въпреки всичко и всички.
Какво точно е упоритостта?
Упоритост е способността да не се отказваш, волята да доведеш до край започнатото. Упоритостта съпътства постигането и често се свързва с несломим човешки дух. Нейни синоними са – постоянство, амбиция, непримиримост, борбеност, самоувереност, непоколебимост, стремителност, решимост.
Въпреки че упоритостта е градивно качество, често съм наблюдавала как упоритото и настойчиво следване на дадена цел вместо да помага, вреди.
Кога се получава така?
Има един друг вид упоритост, която не е така конструктивна. Тя се определя като инат – безсмислено настойчиво упорство и желание „да бъде на моето“. Придружава се с нетърпение, насилване на ситуацията и желание за контрол. Може да се дефинира и като самонадеяност, твърдоглавие, неотстъпчивост, настойчивост.
Вместо до развитие, такова упорство води до застой. То стеснява кръгозора и не приема други гледни точки или различни възможности.
Често границата между упоритостта и настойчивостта е много тънка и те трудно могат да се разграничат. Понякога изглежда сякаш се преплитат.
Вероятно ви се е случвало да не успеете, да се провалите в опита си да постигнете нещо, но водени от желанието да го осъществите, настойчиво да започнете да опитвате отново и отново. Повтаряте си – „Никога не се предавай, опитай пак и пак…”
Знаете, че да се откажете, би било слабост. Започват да се редуват етапи на отчаяние, последвани от нов приток на енергия, нова надежда и вдъхновение. Падате, ставате и пак продължавате…
Сещате се за пословичната упоритост на Томас Едисон, експериментирал с 6000 вида материал докато намери накрая най-удачния, за да достигне до великото откритие на първата електрическа крушка. Спомняте си за хората, които в живота си са преодолели хиляди трудности, но никога не са се отказали и в крайна сметка са постигнали впечатляващи резултати.
Всички ние се възхищаваме на такива силни личности, които нищо не може да отклони от пътя им и които никога не биват победени от превратностите на живота. И искаме да бъдем като тях…
И си казвате- „Нима аз съм по-слаб? Аз никога няма да се откажа. Ще успея, аз вярвам, никога не се предавам, ще опитам още веднъж.”
Но въпреки че настоятелно вървите към целта си, усещате че се въртите в кръг…
Защо? Защото не сте достатъчно упорити? А дали няма нещо друго?
Не сте ли се замисляли, че понякога принципът „Опитай пак” много прилича на призивите в лотарията- „Не губи надежда, опитай пак”? И че когато блъскаме упорито и безплодно в една посока, заприличваме на хамстер, който се върти във въртележка?
Да, ние сме упорити, даваме всичко от себе си, не спираме, не се отказваме, не се предаваме, продължаваме със сетни сили, въртим и въртим, но продължаваме да сме на едно място…Какво пропускаме?
Изведнъж сякаш упоритостта ни се превръща в гориво, което се изразходва напразно…
Но можем ли да разпознаем кога проявяваме упоритост и твърдост на характера, които ще ни донесат в крайна сметка успех и кога сме попаднали в собствения си капан, тъпчейки на едно място?
Кога упоритостта е деконструктивна и се превръща в безсмислена настойчивост?
- Когато се вкопчваме се в целта и забравяме да „наточим секирата“.
Сетих се за този израз, препрочитайки историята от книгата на Хорхе Букай „Нека ти разкажа“, която аз много харесвам – Упоритият дървар.
Често се случва така, че увлечени от усърдното желание да постигнем цел си и да се справим на всяка цена, ние дори не се сещаме, че само упорство не стига. В даден момент, когато сме уморени или демотивирани, колкото и да напрягаме силите си като упорития дървар от разказа, не можем да получим резултати. Насилването в такъв етап е напразен опит да заменим липсата на тонус и мотивация с воля.
Това, от което се нуждаем тогава, може да е почивка, да сменим дейността си или да направим нещо съвсем различно. Вероятно имаме нужда се презаредим, да се мотивираме и да почерпим вдъхновение. Това може да стане чрез слушане на музика, съзерцаване на природата, четене на вдъхновяващи мисли, излизане с приятели…все начини да „наточим секирата си“.
- Когато правим нещата по един и същ начин, въпреки че не дават резултат.
Съсредоточавайки се върху поставената цел, ние се вкопчваме в определена идея и въобще не мислим за други възможности. Алберт Айнщайн казва:
“Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати.”
Много упорити хора продължават да правят едни и същи неща, дори когато има неопровержими доказателства, че са неефективни и трябва да спрат. Някои от тях не искат да признаят, че са сбъркали и са действали по грешен начин. Други са убедени, че са прави и искат да го докажат (на себе си или на другите) на всяка цена. А трети просто не допускат че може да има и други, различни варианти.
По пътя към постигане на дадена цел обстоятелствата и условията непрекъснато се променят.
Затова човек трябва гъвкаво да варира, да опитва нови начини, да използва извънредно възникналите възможности. В противен случай твърдостта и упоритостта стават не само неефективни, но водят до деградация и тъпчене на едно място.
- Когато упоритостта ни е желание да се докажем и да направим нещо „напук“.
Помислете си – на кого се опитвате да докажете, че ще успеете? Желанието да се докажете ли ви води или истинско желание да постигнете резултат? Мислите ли си „Ще им докажа/ще си докажа, че мога‘?
За какво ви е нужно това? За да се почувствате стойностен, успешен, значим?
Освободете се от нуждата да се доказвате и да получите одобрение. Не е нужно да правите нищо, за да се харесате да околните. Не е и необходимо да налагате своята гледна точка, да доказвате че сте прав или да демострирате колко сте добри.
Помнете че вашата стойност не се определя от мнението на другите. Ако правите нещо „напук“, просто за да „натриете носа“ на някого, това само ще изсмуква силите ви и ще ви прави зависими.
- Когато сме нетърпеливи и насилваме ситуацията.
С удоволствие ли следвате стъпките към постигането на целта или сте измъчвани от нетърпение и напрежение? Има голяма разлика между упоритата настойчивост на всяка цена да постигнете резултат и упоритостта, проявяваща се при едно спокойно постоянство.
Постоянството никога не упорства и не насилва. Да си постоянен, означава да си последователен, търпелив и да се довериш на себе си и на живота.
Понякога, за да успеем, е нужно да спрем за малко, да сменим посоката, дори да отстъпим временно, за да направим ход в правилния момент. Нужно е да постигнем баланс между решимостта да действаме и нетърпението.
А вие какво мислите? За какво ви помага упоритостта и случва ли ви се понякога да ви пречи?
Може ли човек да бъде и инат, и упорит едновременно или това са две коренно различни понятия? Могат ли да преминават едно в друго и как ги разграничавате?
