Лятото си отива и скоро ще почнат дежурните за септември коментарите как да удължим туристическия сезон в България. Открай време се дават какви ли не рецепти за това - да развиваме културен туризъм, конгресен, балнео и СПА и какво ли още не. Но времето показа, че и с това не става.
Въпреки глобалното затопляне няма как нашите септември и октомври да са горещи като гръцките и турските с температури като август, но все пак са достатъчно приятни и особено по морето ни си минават за летни. Но основната причина да ги отпишем като туристически е в манталитета на българина. Падне ли първият дъжд през септември и повечето собственици на магазини и кръчми бързат да затварят, за да не се набутат. А набутването за тях се изразява в това да не са на печалба от 300% най-малко, а да карат на 100%. Защото при 300% през юли и август са си постигнали завета "ден година храни" и не щат да работят с малка надценка за "жълти стотинки". А какво да каже туристът като дойде в средата на септември, да не говорим за октомври - посрещат го празни курорти с дъх на развален хладилник и тук там някоя отворена кръчма, която мъждука само и само да си продаде застоялите мръвки и бърза да хлопне кепенци. Докато в съседна Гърция и Турция усещането за активен сезон не те напуска и в най-малките селца - ведри сервитьори те обслужват, храната е на ниво, а малките магазинчета пращят от свежа стока и сувенири.
Да кажем, че туристите не са дошли само да ядат и да пият, а да разглеждат забележителности. Айде, един Несебър с църквите му ще обходят за ден-два най-много. Пускат се на юг, подминават Равда и Ахелой и спират в Поморие. Същата картина - празни крайбрежни булеварди, един музей на солта, една тракийска гробница, която при голям късмет могат и да видят отвътре. Но в Бургас и това няма да зърнат колкото и да обикалят с туристическия автобус на две нива, а в Созопол ще се разходят като чумави из калдаръмените улички. Туристическата атракция там е да си направят две-три снимки сред камъните и за всеки случай да се отчетат със спомени в родината си, ще се отбият да видят вампира и мощите на Йоан Кръстител. Но да не забравяме, че църквата "Св. св. Кирил и Методий" не е "Санта Кроче" във Флореция със саркофазите на Галилей, Макиавели и Данте, а вампирът не е Дракула. За културен туризъм в Приморско, Китен и Царево да не говорим. Остава конгресният, който е най-ненадежният. Международните симпозиуми през ранната есен се броят на пръсти за цялото море, а българските семинари се свеждат до един банкет с напиване в една кръчма и после разтягане на локуми за цяла годна. Балнео и СПА туризмът по Южното Черноморие се чува само в едното Поморие, където животът по това време на годината се съсредоточава единствено около ваните с кал в един 5-звезден хотел и държавния санаториум.
И накрая пак опираме до яденето и пиенето, но то е за руснаците. За тях България е вечно лято и пролет и хич не им пука какво ще видят като забележителности. За тях това са моловете, магазините и кръчмите. Затова трябва да свикваме с особеностите на руския лов и риболов. Няма какво да откриваме топлата вода - най-сигурният начин да удължим сезона е като ги направим по-дълго и постоянно пребиваващи по морето с бързо и лесно издаване на визи.
Автор: Велко Тасев