Само най-бързите ще се доберат до 100% безплатно саниране по националния план за възстановяване и устойчивост, се разбра от публикуваните в петък с 3-месечно закъснение насоки за кандидатстване.
Започващата от 1 ноември програма за саниране на жилищни блокове ще има и втори етап, който стартира напролет, и по него ще може да се кандидатства от 1 март до 31 декември 2023 г. Собствениците в сградите, които се доберат до средства тогава, ще трябва обаче да платят от джоба си 20% от разходите.
Финансовата помощ за санирането на жилищни сгради е общо 1,129 млрд. лв. с ДДС, които са предназначени за всякакъв тип многофамилни жилищни сгради,
без значение дали панелни, или тухлени, но проектирани преди 1999 г. Предишната национална програма бе предназначена само за панелни или ЕПК сгради, предава 24 часа.
Едно от изискванията е сградата да е жилищна, което означава, че поне 60% от помещенията в нея са жилища. В програмата могат да участват сгради, в които има поне 4 апартамента, но най-малките едва ли ще имат големи шансове да се класират, защото има както максимално допустим размер на помощта за една сграда, така и минимален.
Минималният е 100 хил. лв. с ДДС, а максималният – 6,5 млн. лв. Това също ограничава особено свръхголемите жилищни блокове, в които има примерно над 250 апартамента, защото сумата от 6,5 млн. лв. при сегашните цени на строителните материали може да се окаже недостатъчна за тях. (Виж карето на 3-а стр.)
От правилата става ясно, че наличието в една жилищна сграда на магазини или офиси не е проблем за отпускане на помощ за саниране. Но тези търговци ще се считат за получатели на държавна помощ до пропорционалния размер на разходите за тяхното помещение. Това означава, че когато някога им се наложи да получават държавна помощ, тези суми ще се смятат и те ще трябва да ги декларират.
Както и при предишните програми за саниране, допустимите дейности са смяна на дограмите, ремонт, хидро- и топлоизолация на покрива и полагане на топлоизолация по външните стени. В допълнение обаче към тази програма ще са допустими и поставянето на соларни клетки или други веита, стига да отговарят на условието, че собствениците в сградата няма да продават произведения по този начин ток, а той ще им служи само за собствени нужди.
Не може да се сменят отоплителни тела или инсталации, да се сменя асансьорната кабина и т.н. Но може например в асансьора да се сложи енергоефективно осветление, както и по стълбищните площадки.
Най-любопитният момент в новата програма е начинът за кандидатстване, който коренно се различава отпреди. По националната програма сдружението на собствениците в сградата кандидатстваше в местната община и тя избираше фирма за обследването и проекта, както и за самите строителни дейности. После общината плащаше разходите и си ги възстановяваше от ББР.
Отново се изисква регистрирано сдружение на собствениците и това дава известно предимство на хората, за които парите не достигнаха в предишни години, защото те вече имат такова сдружение. Но сега се изисква то да сключи партньорски договор с местната община и заедно с нея да кандидатства в МРРБ, където ще се извърши крайното класиране и което ще контролира изпълнението на програмата.
Всички направени преди това разходи – обследване на сградата и изготвяне на проект, се поемат от собствениците и от общината и ако блокът не се класира нито на първия, нито на втория етап, направените вече разходи си остават за сметка на собствениците на жилища. Срещу това те ще разполагат само с един готов проект, чиято трайност е 5 години.
Според документацията за кандидатстване 30 юни 2026 г. е крайният срок, в който трябва да са разплатени всички дейности по санирането по плана за възстановяване и устойчивост. Изрично е посочено, че разходи, направени от собствениците на жилища и неразплатени до тази дата, остават за тяхна сметка.
Изборът на фирма, която да санира, а и на фирма за строителен контрол ще е работа на общината. Тя в същото време ще издаде и разрешителното за строеж, както се изисква при такъв основен ремонт.
Един от важните критерии, за да се класира сградата, е проектът да предвижда поне 30% намаление на разходите за отопление. Това съответства на клас В за енергийна ефективност, докато в предишната програма изискването беше да се постигне по-ниският клас С. След като процесът приключи обаче, се оказа, че и с по-ниския клас хората масово отчитаха намаление на сметките за парно 40 и дори 50%, тъй като в зависимост от изложението на помещенията в санираните изцяло сгради почти не е нужно да се включва отопление през зимата.
Оценяването на всеки проект ще се прави на две нива. При първото проверката е само по допустимост и за това дали са приложени всички необходими документи.
Вторият етап обаче е с оценяване по точкова система по общо 6 групи критерии. Ако например проектът предвижда само покриване на базовото изискване за 30% по-ниски разходи за отопление, проектът ще се оценява с 10 точки. Но ако предвижда 70% намаление на разходите, може да получи и 25 точки.
С между 5 и 25 точки ще се оценява размерът на спестените емисии въглероден двуокис, икономическата целесъобразност на инвестицията, дали се предвижда внедряване на зелен източник на енергия, включително и доколко са съпричастни всички живеещи в сградата към санирането.
Последното се оценява с точки в зависимост от процента собственици, които са декларирали, че са съгласни сградата да се санира. Ако са само минимално изискваният кворум от 67% за провеждане на събрание, проектът получава 5 точки. Ако обаче са над 80%, проектът се оценява с 10 точки, а ако 95% и повече са “за” санирането, се дават 25. Максималният сбор от точки за всички критерии може да е 140.
При предстоящото саниране по плана за възстановяване на блоковете ще може да се поставят соларни панели, стига токът да е само за собствени нужди.
