Рак на белите дробове и костите отне живота на Александър Лилов.
Последният от големите реформатори на БКП си отиде днес на 79 годишна възраст. Дълги месеци той се бори с коварното онкозаболяване, за което Е- Бургас вече писа.
Лилов ще остане в най-новата история на България с огромния си личен принос за трансформацията на БКП в БСП.
Негово е предложението за връщането на рождените имена на българските турци, преименувани по време на т. нар. възродителен процес. С този акт се смята, че Лилов успя да парира реалната опасност от избухване на междуетническа война в България, както се случи по-късно при разпада на Югославия.
Той бе единственият член на политбюро на ЦК на БКП, който не беше партизанин. Изключителната му ерудиция е забелязана първо от Людмила Живкова, която го лансира пред баща си. След кончината й през 19891 г. Лилов изпада в немилост, свален е от всички партийни постове.
Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник "Правда" се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса.
Лилов, известен и с прозвището си Стратега, е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега". От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание с листата на БСП.
През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Издава списание "Понеделник”.
Той е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва. 
Рак на белите дробове и костите отне живота на Александър Лилов.
Последният от големите реформатори на БКП си отиде днес на 79 годишна възраст. Дълги месеци той се бори с коварното онкозаболяване, за което Е- Бургас вече писа.
Лилов ще остане в най-новата история на България с огромния си личен принос за трансформацията на БКП в БСП.
Негово е предложението за връщането на рождените имена на българските турци, преименувани по време на т. нар. възродителен процес. С този акт се смята, че Лилов успя да парира реалната опасност от избухване на междуетническа война в България, както се случи по-късно при разпада на Югославия.
Той бе единственият член на политбюро на ЦК на БКП, който не беше партизанин. Изключителната му ерудиция е забелязана първо от Людмила Живкова, която го лансира пред баща си. След кончината й през 19891 г. Лилов изпада в немилост, свален е от всички партийни постове.
Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник "Правда" се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса.
Лилов, известен и с прозвището си Стратега, е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега". От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание с листата на БСП.
През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Издава списание "Понеделник”.
Той е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва. 
