Днес Министерският съвет на Република България обсъжда промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Предложените актуализации са насочени към по-ефективно използване на европейските средства и подобряване на условията за българските земеделски производители.
Според източници от правителството, основните цели на промените включват увеличаване на подкрепата за малките и средните фермери, както и насърчаване на устойчивите практики в селското стопанство. Измененията са в отговор на предизвикателствата, пред които са изправени земеделците, като климатичните промени, растящите производствени разходи и конкуренцията на международния пазар.
Очаква се правителството да разгледа и нови мерки за опазване на околната среда, като част от по-широката стратегия за зелен преход, свързана с изпълнението на целите на Европейския зелен пакт .
Днешните обсъждания в Министерския съвет засягат важни промени в Стратегическия план за развитие на земеделието на България. Планът е от ключово значение за модернизирането на селското стопанство и ефективното усвояване на европейски средства, които подкрепят както фермерите, така и устойчивите селски региони.
Основен акцент в предложените промени е предоставянето на по-голяма подкрепа за малките и средните земеделски стопанства, които са сред най-уязвимите по отношение на пазарната конкуренция и климатичните предизвикателства. Същевременно, се разглеждат и мерки, насочени към стимулиране на екологично устойчиви практики в селското стопанство, като намаляване на въглеродните емисии и опазване на водните ресурси.
Преработката на плана е свързана и с целите на Европейския зелен пакт, чиято основна цел е постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. За България, това изисква сериозни реформи в земеделието, което е сред секторите с високо енергийно потребление и значително екологично въздействие .
Сред обсъжданите мерки е и по-широкото внедряване на дигитални технологии в земеделието, които да позволят по-прецизно управление на ресурсите и подобряване на производителността. Това ще улесни фермерите в борбата с климатичните промени и нарастващите разходи за производство.
Окончателното решение по измененията в плана ще бъде взето в близките дни, след приключване на обществените консултации.
Актуализацията на Стратегическия план за развитие на земеделието се фокусира върху няколко основни направления, които са в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и устойчивото развитие. Ето основните теми, които привличат внимание:
1. Екологични мерки и устойчиво земеделие
Новите екологични мерки целят да намалят въглеродните емисии и да опазват природните ресурси, като акцентът е върху биоземеделието и намаляването на химическите пестициди и торове. Въвеждат се стимули за фермерите, които прилагат практики като:
• Ротация на културите и минимизиране на използването на химикали.
• Подкрепа за агролесовъдство – интегрирането на дървета в селскостопански територии, което помага за задържането на влага и подобрява почвеното плодородие.
• Насърчаване на въглеродно земеделие (carbon farming), което да компенсира въглеродните емисии чрез специфични методи като покривни култури и подобрено управление на почвите .
2. Климатични предизвикателства
Земеделските производители са силно засегнати от климатичните промени – суша, наводнения, и екстремни метеорологични явления. За справяне с тези проблеми се въвеждат мерки за:
• Подобряване на управлението на водните ресурси, включително чрез инвестиции в напоителни системи и технологии за съхранение на вода.
• Разширяване на мерките за застраховане срещу климатични рискове, с които фермерите ще бъдат по-добре защитени срещу непредвидими загуби .
3. Дигитални технологии и иновации
Един от основните елементи на стратегията е въвеждането на прецизно земеделие, което използва дигитални технологии за по-ефективно управление на фермите. Тези технологии включват:
• Дронове и сензори, които следят състоянието на посевите и почвата, като предоставят данни в реално време.
• Софтуери за управление на ферми, които оптимизират процесите по засаждане, поливане и реколтиране.
• Разработване на системи за ранно предупреждение за екстремни климатични явления, които ще помагат на фермерите да взимат информирани решения .
4. Европейският зелен пакт и целите му
Тези промени се налагат и поради ангажиментите на България като член на ЕС, свързани с целите на Европейския зелен пакт. До 2050 г. Европа цели да бъде първият въглеродно неутрален континент, а земеделието играе ключова роля в този процес. Целите включват намаляване на въглеродните емисии и преход към възобновяеми енергийни източници.
Земеделските реформи в България се опитват да отговорят на тези цели чрез внедряване на по-устойчиви и екологични практики в отрасъла .
Тези актуализации ще позволят на земеделците да бъдат по-добре подготвени за бъдещите климатични предизвикателства, като същевременно ще помогнат на страната да се придържа към международните си ангажименти.
