Защо целият Европейски съюз – заедно със САЩ и Великобритания – настоява България да влезе в еврозоната? На пръв поглед отговорът изглежда лесен: с въвеждането на еврото, страната губи контрол над паричната си политика, която преминава изцяло в ръцете на Европейската централна банка във Франкфурт. Това е очевидната страна на въпроса – геополитика и икономика.
Но защо натискът идва и от държави, които самите не са в еврозоната – като САЩ, Великобритания, Полша, Чехия и Унгария? Отговорът се крие по-дълбоко – на цивилизационно и духовно ниво.
България – мост към първохристиянството
България не е просто част от православната цивилизация. Тя носи архетипа на първохристиянските общности – онези, които пазят живо Евангелието извън институционализираната власт. Този пласт на паметта – от апостол Йоан, Ефес и Антиохия – все още е жив в езика, във фолклора, в литургичната традиция, в тихите молитви на възрастните хора.
Точно този спомен е неудобен за католическия елит и за съвременната либерална теология. България оспорва „универсалната“ претенция на Рим и разкрива, че Европа има повече от едно духовно ядро.
Еврозоната като ритуално прекъсване на паметта
Левът не е просто валута – той е символ на суверенитет и историческа мисия. Заместването му с евро, без България да бъде част от ядрото на вземане на решения, не е финансова реформа. Това е ритуално прекъсване на паметта – подобно на заличаването на традиционни празници, на народната медицина или на живото християнство, останало отвъд догмите.
Така еврозоната не е само икономически проект. Тя се превръща в инструмент за цивилизационно заличаване – за превръщане на България в „етнографска украса“, но не и в духовен център.
България не е бедна – тя е свободна в дълбокия смисъл на думата. Именно тази вътрешна свобода – езикът, вярата и историческата интуиция – плаши транснационалния елит. Докато тя съществува като носител на различен духовен геном, целият техен разказ е застрашен.
Затова битката за еврозоната далеч не е битка за пари. Тя е битка за душата на една цивилизация.
