Пропастта Корпоративна търговска банка вече има официални измерения и те са стряскащи. Според оповестените от БНБ резултати от дългоочакваната оценка на активите на затворената преди четири месеца банка ? от тях трябва да се отпишат. Това означава, че Ernst and Young (EY), Deloitte и АФА не само мислят, че огромната част от кредитите няма да бъдат върнати, но и че практически няма да може да бъде събрано заложеното като обезпечение имущество, което да минимализира загубите. И така ще се отвори капиталова дупка от над 4 млрд. лв.Това напълно обезсмисля всеки опит КТБ да бъде спасена. Частен инвеститор не би дал подобна сума само за да придобие банков лиценз в България заедно с марка със съсипана репутация. А влагането на пари на данъкоплатеца (при това сума, доближаваща 5% от БВП и надвишаваща годишните разходи за здравеопазване в България) практически означава да му се прехвърлят всички загуби от безконтролно раздавани кредити на свързани лица. Освен това по закон при отрицателен капитал БНБ има кратък петдневен срок задължително да отнеме лиценза на банката, което според обявените срокове явно ще се случи в началото на ноември.
Но самото число, макар и надхвърлящо всички прогнози и страхове, не е най-важното. Ключовият момент е, че заедно с него получаваме и практически пълно потвърждение на подозренията и догадките от последните повече от пет години, че КТБ всъщност е управлявана не като банка, а като лична каса. Парите на вложителите са канализирани към създаването на бизнес империята на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и някогашния му партньор, политика от ДПС Делян Пеевски, която тази пролет се разпадна със зрелищна война, довела и до краха на банката.
А по пътя си, за да може да се случва цялата схема, тя развъждаше корупция, която разяждаше институциите в държавата на всякакви нива. Като се почне от купуването на политическо благоволение чрез осигуряване на медиен комфорт (а може би и по други начини), мине се през обезвреждането и обезличаването на независимите (и далеч не само финансовите) регулатори и се стигне до овладяването на тайните служби и големи части от съдебната система и ползването им за справяне с политически или корпоративни опоненти.
Единственият проблем беше, че захранването на така създаденото чудовище изискваше то да расте непрестанно, като засмуква нов ресурс. И след като капацитетът на държавните дружества да му го осигуряват намаля и се засили общественият натиск тази хранилка да се прекъсне, то се насочи към парите на домакинствата, подмамвайки ги с изумително високи лихви. Преди затварянето й КТБ беше успяла да привлече над 9% от всички спестявания в България. А ако изводите на одиторите са верни, излиза, че приходите от новите вложители все повече и повече са отивали за закърпване на пробойните от миналите инвестиции и в джобовете на собствениците - нещо, което обикновено не се нарича банка, а пирамида.
Кой уби КТБ
Въпреки че #кой вече е нарицателно, всъщност отговорът на този въпрос не е Делян Пеевски, нито прокуратурата. Или поне не точно. КТБ беше убита от собствения си модел. Експоненциалният растеж, генериран благодарение на високи лихви, просто нямаше как да е устойчив в дългосрочен план.
Цялостната кампания на медиите на Пеевски, гарнирана и с акции на прокуратурата, безспорно катализира краха на банката. Реално обаче публикациите от последните дни преди затварянето на КТБ не показаха информация, която вече не беше известна. Така единствената новина тогава всъщност беше, че вече Цветан Василев вече не е недосегаем и цялата машина, която досега го обслужваше и мачкаше неговите опоненти, ще се обърне срещу него. Но ако банката не се беше срутила сега, при тези изводи на одиторите това неминуемо щеше да се случи по-късно - когато поради някаква причина притокът на свеж ресурс спре и цялата циклична схема стане неуправляема. Тогава само КТБ щеше да е станала още по-огромна и катастрофата щеше да е още по-скъпа за всички.
Ако се погледнат данните за тегленията през последните дни преди затварянето на КТБ (на графиката), се вижда, че в най-голямата си част те идват от физически лица - 425 млн. лв. Ако предположим пряко влияние на Пеевски, то може да е по линия на държавните дружества, които обаче са изтеглили едва 110 млн. лв. сумарно за периода 13 - 20 юни. Частните фирми са изтеглили внушителните 350 млн. лв., но сред тях малко могат директно да се свържат с депутата от ДПС. Всъщност сумарно най-много пари са извадени от банката от фирми, свързани с Цветан Василев - над 110 млн. лв. Буквално в последния момент са спасени например 28 млн. лв. на застрахователя "Виктория".
Още около 110 млн. лв. са изтеглили и няколко фирми, свързани Красимир Михайлов-Паргов, който според източници е бил близък до фракциите в БСП, близки до Георги Първанов. Името последно стана популярно покрай контролираната от него мина "Ораново", където през миналата година в инцидент загинаха четирима миньори. По-далеч в историята в края на 90-те той има и доста по-плътен допир с финансовия сектор като собственик на фалиралата Добруджанска банка.
Тук трябва да се отбележи и че средата на месеца е периодът, в който фирмите внасят дължимият ДДС, така че част от напусналите банката пари в този период са просто плащания от фирмите към бюджета.
Какво да се прави
Въпреки всички експертни мнения, че КТБ е можела да се спаси, ако БНБ е реагирала адекватно или пък ако е била подкрепена подобно на ПИБ, това просто не е вярно. Безболезнените решения без загуби се изчерпаха още някъде през 2009 г., когато банката все още беше с балансово число около 2 млрд. лв. и можеше да бъде обезвредена практически без щети за данъкоплатците и дори и без щети за вложителите.
Сега вече единственият въпрос е как да се минимализират щетите. След излизането на оценката на одиторите банкери и икономисти коментираха, че практически при огласените данни КТБ е неспасяема. "При тези цифри дори и бившият премиер Иван Костов ще промени позицията си, която защитава напоследък - да бъде спасена банката", коментира по bTV Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.
Дори и някои досегашни защитници на тезата, че КТБ трябва да бъде спасена, като финансиста Емил Хърсев приеха, че при тези резултати това е нереалистично.
Единствените отказващи да приемат оценката засега, изглежда, са Василев и отстранените мениджъри на банката. И всъщност собственикът на КТБ има пълно право в една от констатациите си: "Ако това е вярно, то много по-голяма вина носи БНБ, защото не си е свършила работата като надзорен орган."
Преглед на оригинала Възходът и падението на КТБ: Как с години се създаваше пирамидата
Сметката оттук нататък е проста. Депозитите в КТБ в обхвата на държавната гаранция са от порядъка на 3.6 млрд. лв. При несъстоятелност Фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне да ги изплаща. В него има натрупани около 2.1 млрд. лв., от които по-голямата част са налични на депозит в БНБ, но има и 660 млн. лв., вложени в ДЦК, към края на септември. Това означава, че фондът ще трябва да ги осребри и да набере още от порядъка на 1.5 млрд. лв., за да финансира изплащането. Това може да стане чрез емисия дълг, като вече има индикации, че банките биха я записали при приемлива доходност, особено ако идва с държавна гаранция.
Фондът има и други опции за финансиране - като да вдигне вноските, които събира от банките, а също и да изиска дължимите от тях вноски за 2015 г. авансово, което може да му донесе около 300 млн. лв. при сегашното ниво от 0.5% от привлечените средства. Покачването обаче може да доведе и до повишение от страна на банките на лихвите, тъй като те биха имали стимул да прехвърлят разхода на клиентите. За това предупреди главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. Авансовата вноска пък ще намали печалбата в сектора и може да изведе много институции на загуба, което да подкопае доверието в тях - рискован ход след банковата паника, обхванала депозантите в ПИБ и други институции с местни собственици след затварянето на КТБ.
Затова и истинското предизвикателство не е какво да се направи с КТБ, а след КТБ. Тя ще влоши финансите на държавата, но няма да е съкрушителен удар. Опосканият Фонд за гарантиране на влоговете ще трябва да се попълва наново с вноски от банките - нещо, което може да има и плюсове - да събуди у банкерите здравословен бунт срещу нови подобни рискови играчи, изкривяващи пазара. Но той няма да е особено ползотворен, ако не бъде съпътстван и с методично изграждане наново на доверието в банковия регулатор и във всички други институции в държавата.
Личната отговорност и личностните промени във всички институции, замесени в една от най-големите финансови кражби в историята на България, са задължителното начало на този процес.
Капитал
