Петльовден е традиционен български празник, отбелязван на 2 февруари (или на 20 януари по стар стил). Той е посветен на мъжкото начало, силата, смелостта и продължението на рода. Най-често се празнува в Източна България, особено в селата на Странджа и Родопите.
Исторически корени
Според народните предания, празникът води началото си от османския период, когато властите налагали кръвен данък („девширме“) – вземане на християнски момчета за еничарския корпус. Според легендата, в опит да спасят синовете си, българските майки започнали да колят петли и да мажат праговете на къщите с кръвта им, за да покажат, че „кръв вече е пролята“.
Традиции и обичаи
На Петльовден рано сутринта домакините колят петел пред вратата на дома си. Кръвта му се пуска да изтече върху прага, което символизира жертва за закрила на момчетата и мъжката сила в семейството. След това птицата се приготвя за празничната трапеза.
Жените месят обредни хлябове, а в някои региони се прави курбан и се раздава на съседи и близки. Вярва се, че този ритуал носи здраве, сила и плодородие на дома.
Съвременно значение
Днес Петльовден се възприема не само като обреден празник, но и като ден за почит към мъжете и момчетата, символ на родовата сила и устойчивост. В някои общини той е честван и като ден на мъжките деца.
Традицията е жива и до днес, като символизира непокорния дух и желанието на българите да запазят своите корени и семейни ценности.
