Бареков много иска да бъде като Бойко Борисов и затова го имитира във всичко. Но всъщност е продукт под индиго на Георги Първанов. Клонираната овца Доли на политическия вибратор от Пернишкото село Сирищник. Вибратор в смисъл на активност и готовност по всяко време. Сравненията само на пръв поглед изглеждат силни и пиперливи.
През I век пр.н.е. в Рим се разгаря невиждана борба между оптимати и популари. Първите се борили да запазят властта на олигархията в сената, а вторите изповядвали гол популизъм. Не е медицински доказано, но има симптоми, че Първанов и Бареков са поразени от вирусите и на двете течения, както биха се изразили гинеколози, интересуващи се от политика...
Как става номерът?
Ето как. И двамата твърдят, че са против олигархията. Сипят върху нея огън и жупел, а от време на време дори питат нагло: "Защо ни свързвате с олигархията, та ние сме с "чисти ръце"?
Ами защото са обществена тайна горещите връзки на Първанов с хора като Валентин Златев, шеф на ЛУКойл България, пловдивският политико-икономически хибрид Георги Гергов, пернишкият бизнесмен Люси Стойков, Марио Николов, енергийният бос Богомил Манчев, виненият Миньо Стайков и пр. и пр. Мнозина помнят и ловните подвизи на Първанов, осигурявани от НСО, присъщи единствено на сатрапи като Кадафи, Брежнев и Саддам Хюсеин. Примерът със скандала около лова на защитения козел архар в Узбекистан е достатъчен.
Не е ясно дали Бареков ходи на лов и с кого, но той пък захлеби покрай банкера Цветан Василев, когото после нападаше остро и "принципно". Въртя се и още се върти край Делян Пеевски, който му спускаше дълго време темите и тезите, които да прокарва в публичното пространство. Чисто ибрикчийство. Първо нападаше Ковачки, а сега се побратими с него за изборите. За Делян Пеевски да не говорим, той е направо ментор на хитрия Бареков, който прегръщайки възрастни хора по селата сипе клетви срещу статуквото, към което се стреми с цялото си сърце. Помнят се и парвенюшките му снимки във Фейсбук от Франция със скъпо шампанско в ръка. Говори се, че в Брюксел пък смаял колегите си евродепутати с личен шофьор и чисто нов Ягуар, който го чакал пред входа на европарламента.
Както се вижда - чисти оптимати. Или по-простичко казано: Против олигарсите сме, но само за пред пубиката.
И Първанов, и Бареков плюят сега по ДПС, но връзките им с движението са очевидни и с просто око. Вторият мадат на Първанов като президент бе подарен от Доган. Лидерът на ДПС сам го каза. Освен това Първанов търпя два мандата за свой вице лансираният от ДПС генерал от Батак Ангел Марин. Същият, който се прочу с помилванията на затворници, някои от които рецидивисти и изнасилвачи. Още висят съмненията за мотивите, с които го е правил.
Бареков пък се ежи на ДПС, след дългогодишен слугинаж на Пеевски. През последните дни дори писка, че ще затвори границите с Турция на 5 октомври. Страшно патриотично, но и много глупаво, защото при над 120 секции в южната ни съседка при нулев контрол, няма никакъв проблем да се придобият нужните гласове. Очевидно ПР-тактиката на Бареков е да се хвърля прах в очите с циркаджийски действия, а какъв ще е резултатът - няма значение.
Бареков е човек с две лица. Хем му се живее по олигарски, хем иска да мине за популар, обещавайки 1 милион нови работни места, безплатни лекарства на пенсионерите, високи заплати и пенсии.
По това също прилича на роден син на Първанов, който се бе нарекъл и се рекламираше като социалният президент. Което си е наглост, откъдето й да го погледнете. Защото да се експонираш като такъв все пак би трябвало да посочиш поне един факт в подкрепа на твърдението, а такъв няма. Ловува и си пие ичкията с богаташи и партийни босове, а за два мандата не намери време да прескочи до Църногорския манастир, например, който е на 7-8 км от родното му село Сирищник. Там щеше да види и чуе какви са болките и нуждите на хората от района, а можеше и някой лев да остави за възстановяването на обителта. Така че популарът Бареков има още много хляб да изяде, докато стигне татко си - популара Първанов.
И двамата не дават ясни отговори за имотите, които обитават, ползват и притежават. Съмненията, че на Първанови им е "помогнато" с някое и друго жилище така и не са разсеяни до ден днешен. Той отрича и нарича публикациите в тази посока "жълти", но все по-често хора от неговия кръг споделят, че писанията не са лишени от истина.
Бареков пък подскача като ужилен, колчем някой го попита как две девойки купуват къща за над милион, в която той да си живее. Но на избирателите и двамата повтарят ли повтарят мантрата, че са хора от народа и живеят скромно, та чак да ги съжалиш.
Бареков и Първанов си приличат по още нещо: използват определени хора докато са им нужни и след това ги зарязват. Дори започват да ги критикват, да ги разобличават и сочат с пръст.
Първанов дълго време имаше "под ръка" списък от интелектуалци, които му се притичаха на помощ, когато имаше нужда. Става дума за Светлин Русев, Антон Дончев, Леда Милева Валери Петров (вече не са между живите) и др. Същата матрица е прилагана и към известни бизнесмени, които периодично са "изтръсквани". Добре, че въпросните авторитети се усетиха и вече не са "на разположение", което бе доста обидно.
Бареков пък успя да омая уж желязната Нешка Робева, която твърдеше, че участва само с трупата си в неговите воаяжи из страната. Оказа се, че всъщност и била отредена ролята на политагитатор на ББЦ. При това го прави с такъв плам, че направо човек да се замисли... макар че... ама знае ли се... то за пари... Интереса клати феса, казва народът.
Известната специалистка по художествена гимнастика очевидно си пада по структури, където мирише на пари и власт. Преди време се подвизаваше в кръга на Алексей Петров - Трактора и се занимаваше с лихварство, а биячи на силовака събираха дълговете. Така поне пише в обвинителния акт по делото "Октопод". Сега пък откри сродна душа в лицето на Бареков. Каква изненада... Нешка няма грешка!
Първанов и Бареков са си лика прилика и по отношение на тънката част - жените. Помните упоритите клюки за любовните афери на Първанов, докато бе президент. Списъкът включвал доста известни жени, някои от които вече вдовици. Начинът, по който той отричаше, още повече засилваше съмненията, че сме имали за президент селски коцкар, който смята, че жените му се лепят като мухи на мед, защото е неотразим. Подобно поведение е описано от психоаналитика Ото Грос. Както и препоръки за лечение.
Бареков и той се движел с цял харем из страната. Една избраничка от този харем, вече е официално призната, след като му роди извънбрачен син. Другите със сигурност са останали разочаровани и няма да е кой знае каква изненада, ако в скоро време научим пикантни тайни за веселите обиколки из страната, наричани за по-голяма солидност политически. Още повече след като са разбрали, че розовите обещания и размахваните пачки са били само за гарантиране на свалката.
Двама политици, съчетали в себе си най-неприятните крайности на древноримските оптимати и популари. Изкушавам се да ги сравня с литературния герой на Кийт Уотърхаус Били Лъжеца, но това би било обидно. За Били, разбира се, който мечтае да стане прочут сценарист, но никой не му вярва.
Нашите герои се изживяват отдавна като сценаристи, които имат право да раздават роли на хората около себе си, че и на електората. Те са толкова сигурни в своята незаменимост и звездна роля, че дори болните си амбиции ни пробутват като жест на ощастливяване.
Всъщност за всеки, който е разлиствал Юнг и Фройд, те са обикновени комплексари, поразени драматично от нарцисизъм. Аз-ът и външните обекти, върху които проектират своите его и либидо.
В последното си интервю, преди да почине, вождът на болшевиките Ленин казва: "Маркс всъщност живя като паразит". След което пояснява, че всъщност умните прозрения и парите са идвали от Енгелс, а Маркс само се е възползвал да си живее живота и да се радва на известността. Като си нямат Енгелс, нашите герои са доволни и на обикновени олигарси. Затова, когато сравняваме Първанов и Бареков с оптиматите и популарите от стария Рим, да не забравяме да прибавим и паразити. Иначе образът им ще е непълен.
Всъщност, когато става дума за хора като тия двамата, които толкова много искат да ни управляват, най-добре е да си спомним фразата на Ницше: Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.
Борис Петков, Фрог нюз
