*Материалът бе публикуван в e-Burgas през август, под формата на анкета. Тъй като темата отново е актуална, го предоставяме на Вашето внимание още веднъж.
Ако се стигне до там един паметник да бъде пазен и охраняван, значи той е изгубил легитимност. Думите са на анонимния художник, изрисувал в розово паметника на Съветската армия в София. Авторът дава интервю пред известния блогър Асен Генов, където говори за посланието, което се крие зад акта на боядисването.
Провокацията на художника за пореден път повдигна някои въпроси, които през няколко месеца излизат в общественото пространство, скарват блогъри, форумци, бабите по пейките и дядовците по кръчмите. Става въпрос именно за тази легитимност, за която говори автора, или казано по-просто – имат ли място стотиците паметници на руски войници в България. Пак според художника мястото им е в музеите, какъвто е примера на много други държави.
Именно подобни изказвания всеки път разбунват духовете в България и стават причини за ожесточени спорове. В тях основният акцент е: освободители или окупатори са руските войници, като защитниците на двете тези си спретват двубой с много исторически цитати, аргументи и нападки. Много често обаче се оказва, че съвсем не са безпристрастни и са водени от своите русофилски или русофобски нагласи, които са дълбоко вкоренени в съзнанието на почти всеки българин. Русия винаги е била дразнител – дали в положителния или в отрицателния смисъл. Тя е или силно обичана, или силно мразена, но никога безразлична. Показателен е фактът, че в българския език трудно може да чуете думата французофоб или англофил...
Така уж железните аргументи на страните в спора, бързо губят своята тежест, именно заради емоционалната си окраска. В същото време една част от българското общество се опитва да погледне обективно, без да се обременява от чувствата към Русия.
Ето каква е картинката, ако оставим настрана тежестта на историческите данни и спора за окупация или приятелство между двата народа. Факт е, че в България има стотици такива паметници. Без значение в кой град се намирате, почти сигурно имате минимум един такъв паметник. Нещо повече – той се намира в самия център на града и най-вероятно е най-големият и монолитен монумент, който се извисява там. В същото време малко хора знаят какво точно представлява. Някакви войници с пушки – наши ли са, чужди ли са, за какво и с кого са се били и т.н. По-просветените знаят, че това са така наречената братска армия, смазала с червения ботуш нацизма, който протягал стоманен юмрук към България. Ние обаче обещахме, че няма да спираме на тълкуването на този момент.
Имаме право обаче да се запитаме какво прави един чужд паметник в центъра на всеки български град. Няма да го наричаме руски, защото това няма значение, а ще го наричаме просто чужд. Тук не става въпрос за нетолерантност към другите народи или за някаква форма на негостоприемност, а за опит за безпристрастна логика. Посланието, което пращат монолитните паметници, които обикновено се извисяват нависоко и се простират нашироко, просто не кореспондира с реалността. И не защото са руски, а просто защото за чужди. Така България и отделните български градове в частност губят своята идентичност и приемат чужда такава.
И тук най-накрая дойде време да погледнем и към Бургас. Нашият град също не отстъпва на другите и има свой съветски паметник, извисяващ се над централния градски площад „Тройката“. Дебатът за него е повдиган неведнъж, но без в него да има нещо официално. Така наречения „Альоша“ продължава да гледа над града с вдигната в небето ръка и с гларус на главата, на когото със сигурност няма нищо против да е там. Кракът на бронзовия исполин пък преди няколко години бе ремонтиран, след като там бе зейнала голяма пукнатина, заплашваща с преждевременна и доброволна капитулация на руснака. Закърпването на дупката пък сякаш даде сигнал, че това няма да се случи скоро – доброволно или насила. Така нарастващото руско население в Бургас може да бъде спокойно, че визата на съгражданина им ще бъде удължена с някоя друга година.
Може би Бургас още не е готов за такава крачка, а може би някой друг български град трябва да повлече крак. Може би бургазлии са свикнали с монумента и не виждат в него руски войник с шмайзер в ръка, а част от бургаската атмосфера и визията на града през последните 60 години. Повече от ясно е обаче, че дебат е необходим и то сериозен. И в него всеки ще трябва да забрави своите лични пристрастия и да помисли трезво, което е най-полезното за града. В противен случай може да очакваме подобно „провокации“ и в нашия иначе заспал град. Нищо чудно някоя сутрин и ние да се сдобием с розов Альоша, нищо че е малко на високо.
Може пък да ни помогне в кандидатурата за Европейска столица на културата...
[poll id="9"]
