С наближаването на поредните парламентарни избори в България, общественото внимание отново се насочва към процеса на избор на ново Народно събрание. Въпреки умората от честите избори, която обхвана голяма част от населението през последните години, тези избори носят със себе си особен заряд и критична важност за бъдещето на страната. За разлика от предишни избори, настоящият вот може да промени трайно политическия пейзаж на България, но това ще се случи само ако гражданите масово се включат в процеса. Гласуването този път не е просто формалност – то е необходима стъпка за възстановяване на демократичните основи и за прекратяване на дългогодишния контрол, упражняван от определени политически субекти.
Защо този вот е различен?
През последните десетилетия политическата сцена в България е белязана от доминиращата роля на една етническа партия, която въпреки многобройните противоречия около своето съществуване и дейности, продължава да бъде влиятелен фактор. От зората на демокрацията в страната, тази партия успява да поддържа твърд електорат, което й осигурява стабилно присъствие във всяко правителство или коалиция. Стабилността й се дължи на монолитността на електората й – група граждани, които гласуват единодушно и организирано на всяка изборна надпревара.
Тази политическа машина съумява да се адаптира и оцелява дори при смяна на управляващите. Причината? Ниският избирателен актив, демографски фактори и предсказуемостта на гласовете, които не се влияят от дневния ред на обществените настроения. Тук обаче се крие и възможността за промяна. Сегашната предизборна ситуация поставя тази партия в уязвимо положение поради вътрешни конфликти и потенциално разцепление, което създава уникален шанс тя да бъде значително отслабена или дори да загуби влиянието си. Това обаче няма да се случи автоматично. Единственият начин тази промяна да се материализира е ако гражданите масово участват в изборния процес.
Ролята на гражданите: защо е важно да гласуваме?
Въпреки дългогодишното усещане за липса на реален избор или въздействие, гражданите остават ключовият фактор в демократичната система. Всеки глас има значение, особено когато на хоризонта се очертават нови политически размествания. Историята показва, че ниската избирателна активност винаги работи в полза на партиите с твърд електорат. Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно е за една малка, но организирана група да доминира изборите. В този смисъл, ако гражданите останат апатични и не упражнят правото си на вот, те на практика предоставят контрола върху политическия процес на тези структури, които работят на базата на твърдата мобилизация на своя електорат.
Противопоставянето на тази политическа реалност изисква масово участие. Важно е да се осъзнае, че не е от значение коя точно партия подкрепяме – ключът е в активността. По-високата избирателна активност автоматично намалява влиянието на малките, но добре организирани групи, които са способни да постигнат несъразмерно голяма тежест в политиката. Гражданите имат възможност да обърнат хода на събитията, но това ще се случи само ако всеки осъзнае, че дългосрочните последици от тези избори засягат не само следващите няколко години, но и бъдещето на демократичния ред в България.
Промяната не е за някой друг – тя е за нас самите
Една от най-често срещаните причини за апатия и отказ от гласуване е усещането, че изборите се случват заради политиците, а не заради гражданите. Тази нагласа е изключително опасна, защото подценява основната роля на демокрацията – управлението чрез волята на народа. Промяната, която търсим, не е насочена само към някаква абстрактна политическа структура или фигура. Тя е за нас самите – за нашите права, за бъдещето на нашите деца, за качеството на живот, което очакваме да имаме в страната си.
Исторически погледнато, всяко важно политическо движение или реформа е било водено от гражданска активност. Дори когато изглежда, че малките ни действия нямат значение, те вкупом формират мощна вълна на промяна. Едно нещо е сигурно – ако откажем да се включим в политическия процес, оставяме съдбата си в ръцете на малцинството. В тази връзка, тези избори са повече от важни – те са възможност за гражданите на България да демонстрират волята си за една нова, по-справедлива и балансирана политическа система.
Етническата партия: символ на статуквото
Етническата партия, за която говорим, отдавна е символ на политическото статукво. Нейното присъствие в управлението често се възприема като неизбежност, като нещо, което не може да бъде променено. Но ето че настоящите вътрешни разпри в нея създават уникален шанс за промяна. Ако този момент бъде изпуснат, тя отново ще успее да се консолидира и да се върне на политическата сцена със същата сила, като отново ще бъде фактор в съставянето на бъдещите правителства.
За да бъде отслабено влиянието й, е необходимо повече хора да гласуват за останалите партии. В този смисъл, не е важно на кого точно ще дадем вота си – важното е да изразим гражданската си позиция. Ако останем вкъщи, етническата партия ще продължи да управлява със същата политическа тежест, каквато е имала през последните три десетилетия.
Заключение: бъдещето е в нашите ръце
Гласуването е не просто право, но и дълг на всеки гражданин. В контекста на тези избори този дълг става още по-важен, защото изправени пред риска да позволим на политическото статукво да продължи да доминира, ние имаме шанса да го променим. Демокрацията изисква активност, а не пасивност. Високият избирателен актив е ключът към промяна на политическата реалност в България и към ограничаване на влиянието на партии, които дължат съществуването си на твърд, но малък електорат.
Нека не оставяме бъдещето си в ръцете на малцина. Нека използваме правото си на глас, за да изградим едно по-добро и справедливо общество.
