Онзи ден Димитър Николов бе обявен за кмет на годината в акция на един вестник. Нещо, което напълно се очакваше след като Бургас за трети път спечели приза "Най-добрият град за живеене в България" според класацията на други две медии преди това. За който й да е кмет подобно отличие би предизвикало противоречиви коментари от "Осанна" до "Разпни го". В България призовете винаги са натоварени с голяма доза субективизъм, пречупен през конюнктурата. Едва ли някой би си помислил, че червен градоначалник щеше да бъде отличен в годината, когато ГЕРБ отново се върна на власт. Но въпросът не е в това, а в критериите, по които се оценява работата на местната власт. А за Бургас от пръв поглед се вижда, че са занижени. Което не е проблем за кмета, а за обществото в България въобще, което след 25 години тъпчене на едно място в безметежен преход вече започва да се радва и на малкото.
Защитниците на кмета казват, че той е направил много за Бургас. Това не може да се отрече, но ако го съпоставим с трите мандата на Йоан Костадинов. Не че бившият градоначалник не остави след себе си следа във визията на града, но погледнато от дистанцията на времето след неговото управление се набиват на очи предимно градинките. Те обаче се приемат едва ли не като даденост на ландшафта и на преден план повече изпъкват новите плочки по главната /скоро и на площад "Тройката"/, Пътен възел - Юг, велоалеите, преасфалтираната Морска градина заедно с ремонтирания мост, спортните площадки, новите паркинги, възстановеното Казино, реставрираният остров Света Анастасия и др. неща, свършени в двата мандата на Николов. Които обаче съвпаднаха с отварянето на европейските оперативни програми за финансиране, които са в пъти повече от предприсъединителните фондове по времете на Йоан Костадинов, когато България още не бе страна член на ЕС.
Въпреки успехите на Николов в чисто потребителски план бургазлии са прави да негодуват за някои обикновени, ежедневни неща. Например от разбитите пътища и тротоари, високите местни данъци, от "синята зона", за пропукания катедрал храм "Св. св. Кирил и методий", за мръсния въздух, дори че останахме без футболен отбор в А група. За някои от тези липси или минуси вина няма кметът, но името му /който да е той/ се възприема като еманация на развитието на един град. А като говорим за възприятия, трябва да отворим скобата, че призовете се дават на 400 км. от Бургас. За софиянци градът ни на първо място е море и плаж и на последно място тротоари, по които ще им се наложи да криволичат най-много седмица - две по време на командировка или отпуска. Но като се приберат в столицата със задъхания ритъм на живот, последното усещане от пребиваването им в "най-добрия град за живеене" е за приятно изкараната вечер на прясна риба с вино край прохладния бряг, за плажа, за разходката до остров Света Анастасия и пр. - все неща, които ги няма в полите на Витоша и минават за екзотика във вътрешността на страната. Ако отскочат до Созопол или Несебър удоволствието е съвсем пълно. Все пак са туристи и вкъщи споменът от лятото на чаша вино в студената зимна вечер се слива в една точка - Бургас. Е, как тогава градът няма да е номер 1.
Велко Тасев
