На 20 юни 1774 г. (стар стил) руската армия под командването под командването на Александър Суворов и Михаил Каменски разгромяват край Козлуджа (дн. Суворово) превъзхождащата по численост турска армия под командването на Хаджи Абдур Резак. Битката става в завършващия етап на петата поредна Руско-турска война от 1768-1774 г.Последната кампания от 1774 година има за цел настъпление към Шумен, където се намира великият везир. Към Шумен се отправя резервен корпус под командването на Суворов (14 хиляди души с 14 оръдия) и дивизията на Каменски (10 850 човека с 23 оръдия).
Дивизията на Каменски влиза в бой на 2 юни, а на 8 юни се присъединява войската на Суворов на 7 км при село Юшенлии (варненското Ботево). В същото време откъм Козлуджа махала пристига 40 000 армия на Хаджи Абдур Резак. Между Юшенлии и Козлуджа се разполага Делиорманския (Лудогорския) лес.
На 9 юни в руския щаб се получава съобщение, че турците се намират на изхода на леса. Насреща им е изпратена кавалерия. Турците отстъпват обратно в гората и руската кавалерия се втурва да ги преследва. На другия край обаче я очакват турски части.
Османските части контраатакуват казашките отряди от авангарда и се опитват да ги отрежат от основния отряд. Казаците бързо отстъпват и поради тясното пространство започва да се появява объркване във войската.
Каменски веднага започва да изтегля войниците си от гората, като изпраща на помощ ескадрон казаци копиеносци и два ескадрона хусари и едновременно с това извиква пехотата от лагера. Като краен резултат руската армия успешно излиза от леса и се строява в боен ред на изхода от него.
Опита на турците да атакуват руската войска на различни флангове и обхождане на тила не се увенчават с успех и те са принудени да отстъпят. Суворов заедно с частите си започват да ги преследва, излиза на другия край от леса и се натъква на войските, които пазят Козлуджа.
В негова помощ Каменски изпраща останалата част от армията. Построявайки войската в каре в една линия и оставяйки в резерва Суздалския и Севския полк, Суворов настъпва и отхвърля турците от доминиращите височини.
Оттам Суворов подлага долината, където са турците, на артилерийски обстрел и продължава настъплението. В осем часа вечерта турците отстъпват, изоставяйки лагера си.
Победа в битката при Козлуджа решително приближава края на война. Скоро след битката турското командване поисква мир, а на 10 юли е сключен мирният договор от Кючук Кайнарджа (югоизточно от Силистра).
Тази руска победа на българска територия не води до преки последици за България. Договорът от Кючук Кайнарджа обаче лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.
/По материали в интернет/ 
На 20 юни 1774 г. (стар стил) руската армия под командването под командването на Александър Суворов и Михаил Каменски разгромяват край Козлуджа (дн. Суворово) превъзхождащата по численост турска армия под командването на Хаджи Абдур Резак. Битката става в завършващия етап на петата поредна Руско-турска война от 1768-1774 г.Последната кампания от 1774 година има за цел настъпление към Шумен, където се намира великият везир. Към Шумен се отправя резервен корпус под командването на Суворов (14 хиляди души с 14 оръдия) и дивизията на Каменски (10 850 човека с 23 оръдия).
Дивизията на Каменски влиза в бой на 2 юни, а на 8 юни се присъединява войската на Суворов на 7 км при село Юшенлии (варненското Ботево). В същото време откъм Козлуджа махала пристига 40 000 армия на Хаджи Абдур Резак. Между Юшенлии и Козлуджа се разполага Делиорманския (Лудогорския) лес.
На 9 юни в руския щаб се получава съобщение, че турците се намират на изхода на леса. Насреща им е изпратена кавалерия. Турците отстъпват обратно в гората и руската кавалерия се втурва да ги преследва. На другия край обаче я очакват турски части.
Османските части контраатакуват казашките отряди от авангарда и се опитват да ги отрежат от основния отряд. Казаците бързо отстъпват и поради тясното пространство започва да се появява объркване във войската.
Каменски веднага започва да изтегля войниците си от гората, като изпраща на помощ ескадрон казаци копиеносци и два ескадрона хусари и едновременно с това извиква пехотата от лагера. Като краен резултат руската армия успешно излиза от леса и се строява в боен ред на изхода от него.
Опита на турците да атакуват руската войска на различни флангове и обхождане на тила не се увенчават с успех и те са принудени да отстъпят. Суворов заедно с частите си започват да ги преследва, излиза на другия край от леса и се натъква на войските, които пазят Козлуджа.
В негова помощ Каменски изпраща останалата част от армията. Построявайки войската в каре в една линия и оставяйки в резерва Суздалския и Севския полк, Суворов настъпва и отхвърля турците от доминиращите височини.
Оттам Суворов подлага долината, където са турците, на артилерийски обстрел и продължава настъплението. В осем часа вечерта турците отстъпват, изоставяйки лагера си.
Победа в битката при Козлуджа решително приближава края на война. Скоро след битката турското командване поисква мир, а на 10 юли е сключен мирният договор от Кючук Кайнарджа (югоизточно от Силистра).
Тази руска победа на българска територия не води до преки последици за България. Договорът от Кючук Кайнарджа обаче лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.
/По материали в интернет/ Още от последните новини
Водещи новини
