На днешния ден… Рожден ден празнува Цвети Пиронкова. И още от 13.09

Родени: Атанас Стефанов (1891 – 1944) - български военен деец Аспарух Сариев (1914) - български актьор Атанас Ставрев (1918 – 1990)  - български футболист и съдия Атанас Трайков (1923 - 1994) - български актьор Николай Гяуров (1929 - 2004) - български оперен певец Мария Статулова (1953) - българска актриса Живко Джуранов (1982) - български актьор Цветана Пиронкова (1987) - българска тенисистка Цветана Кирилова Пиронкова е българска тенисистка. През 2010 г. става първата българка, която достига до полуфинал в турнира от Големия шлем Уимбълдън. Към 20 юни 2011 г. е най-високо поставената представителка на женския тенис в България в Световната ранглиста на WTA. Най-високата и? позиция в ранглистата е 31 място, което Пиронкова постига през септември 2010 г. Пиронкова е родена на 13 септември 1987 г. в Пловдив, в спортно семейство. Бащата, Кирил Енчев, който също така е неин треньор, е републикански шампион по кану; майката, Радосвета Чинкова, е многократна медалистка по плуване. Пиронкова има брат и сестра; сестрата Eлисавета също играе тенис професионално, а техният брат, Енчо, е треньор в ТК "Локомотив", както и спаринг партньор на Пиронкова — той я придружава на повечето турнири, в които тя участва. Пиронкова, освен това, е внучка на Енчо Пиронков — известен български художник. Цветана Пиронкова тренира тенис от 4 годишна възраст, като първата и?, тогава детска ракета е подарена от Теодора Недева. Успехите и започват още от родния Пловдив. През 2000 г. тя става изгряващата звезда на България. На финала на държавното първенство за жени на закрито, Цветана Пиронкова стига до полуфинал. Следва добро представяне на редица турнири от календара на международната тенис асоциация. Понастоящем Цветана Пиронкова е неизменна част от българският отбор за Фед Къп. През 2006 година българската надежда печели олимпийска стипендия и е обявена за тенисистка номер 1 на годината. На 5 юли 2010 г. кметът Славчо Атанасов удостоява Цветана Пиронкова със званието почетен гражданин на Пловдив. 22-годишната тенисистка става най-младия почетен гражданин на Пловдив. Избрана е за най-добра българска тенисистка на 2011 година от Българската федерация по тенис. Пиронкова има редица победи над състезателки от топ 20 на света — Меган Шонеси, Анна Смашнова, Винъс Уилямс, Ана-Лена Грьонефелд, Шахар Пеер, Натали Деши, Ана Иванович, Виктория Азаренка , Вера Звонарьова, Елена Дементиева и др. Починали: Димитър Павлович (1834 - 1911) - български лекар Димо Хаджидимов (1875 - 1924) -  бъгарски революционер Тодор Мазаров (1905 - 1975) - български тенор Надя Дункин (1917 - 1994) - българска актриса Надя Василева Илкова, по съпруг Дункин, е родена през 1917 г. (неофициално — 1913 г.) в гр. Пловдив. Дъщеря на пловдивския комунист и политзатворник Васил Христов Илков, признат след 9-ти септември 1944 г. за активен борец. Детството и ученическите години на Надя преминават в Пловдив. Съвсем млада, на около 18-19 години, вече е актриса в Пловдивския драматичен театър. В постановката на „Хамлет“, която се появява през март 1933 г. изпълнява ролята на Офелия. Нейното име фигурира в архивите на театъра до последния театрален сезон — 1938\1939 г. — преди Втората световна война. По-късно е била актриса в Русенския драматичен театър. От първия си брак с Валентин Бакърджиев, произхождащ от известна фабрикантска фамилия, има син — Иван Бакърджиев, който днес е известен учен-химик, с престижна международна кариера, живее със съпругата си в Хановер и Калифорния. През 1960 г. е арестувана и без съд и присъда е отведена в лагера в Ловеч. Заради думи срещу комунистическата власт. Оцелява по чудо и след две години бива освободена. Останала без работа и без семейство (вторият и? брак се разтрогва по времето, когато е в концлагера) Надя Дункин се препитава с мъка и лишения. Патриарх Кирил е помогнал някога на пловдивската актриса. Като бивша концлагеристка и майка на невъзвръщенец (синът и? е професор по химия в Германия), тя няма право да работи никъде. Патриархът я назначава за чиновничка в Св. Синод. Сключва трети брак с Косьо Дункин, с когото живее до смъртта му. След ноември 1989 г. става главен свидетел на обвинението по „Делото за лагерите“, което тъй и не бива доведено до края. Убита е на 13 септември 1994 г. в собствения и? апартамент на ул. „Опълченска“, бл. 54 в София.   Иван Пунчев (1942 - 2009) - български философ   Събития: 1699 г. — Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир 1861 г. — Земетресение в Югозападна България 1872 г. — Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия 1923 г. — В Мъглиж, Казънлъшко, преждевременно избухва Септемврийското въстание, организирано от БКП в съюз с БЗНС 1941 г. — Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване 1943 г. — България във Втората световна война: провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък 1962 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Кралство Лаос 1976 г. — В Улан Батор Людмила Живкова подписва план за научно и културно сътрудничество с Монголия за 1976-1980 1996 г. — Оригинал на История славянобългарска на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон (Света гора), но по-късно е върнат обратно „История славянобългарска“ (оригинално заглавие: "Исторї? слав?ноболгарска?") е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760–1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765). Първото издаване на пълния оригинален текст става през 1914 година от БАН. До 1984 година, черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, Атон. Българските разузнавателни служби, ДС, пренасят черновата в България през същата година тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на Студената Война. Според някои източници "История славянобългарска" също така била наричана и антигръцки памфлет. През 2003 университетското издателство "Св. Климент Охридски" със съдействието на НИМ и Божидар Димитров издава фототипно преписа-белова както и предадените текстове на новобългарски език от Петър Динеков. Според Божидар Димитров беловата е най-чистият препис до преданието. Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си. Структурно Историята се състои от няколко части - 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.