Родени:
Иван Момчилов (1819 – 1869) - български просветител
Ваклин Церковски (1858 – 1917) - български лекар
Лука Групчев (1874 – 1947) - български революционер
Цветан Каролев (1890 – 1960) - български оперен певец
Владо Черноземски (1897 – 1934) - български революционер
Костадин Шопов (1920 - ?) - български волейболист
Васил Гюзелев (1936) - български историк
Петър Иванов (1938) - български учен
Иван Димитров (1946) - български дипломат
Николай Добрев (1947 – 1999) - български политик
Николай Кирилов Добрев е български политик от Българската комунистическа партия, по-късно Българска социалистическа партия (БСП). Той е министър на вътрешните работи на България през 1996-1997 година, със съветник Лъчезар Радев. Награден посмъртно с медал „Правосъдие, свобода, сигурност“ от МВР.
Николай Добрев е роден на 19 октомври 1947 година в Неврокоп, днес Гоце Делчев. Завършва геофизика във Висшия минно-геоложки институт в София, след което е инженер в Лабораторията по подземна и ядрена геофизика и геохимия. От 1973 година работи в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като достига до постовете първи секретар на Окръжния комитет в Благоевград и секретар на Централния комитет. От 1988 до 1990 година е кмет на община „Надежда“ в София.
През 1991 година Добрев става народен представител и член на Висшия съвет на БСП. От 1994 година е член на Изпълнителното му бюро и председател на парламентарната Комисия по национална сигурност. Той става министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов, след като предшественикът му Любомир Начев подава оставка в резултат на медиен скандал.
Николай Добрев играе важна роля по време на политическата криза в началото на 1997 година. На 8 януари парламентарната група на БСП му възлага да състави ново правителство и на 28 януари той официално получава мандат за това от президента Петър Стоянов, но след споразумение с опозицията на 4 февруари се отказва от него. С това той дава възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори и слага край на продължителните масови протести срещу управлението на социалистите. За много от редовите членове на БСП Добрев е виновен за това, че предава доброволно властта в ръцете на Съюза на демократичните сили и не позволява на партията да довърши мандата си.
Николай Добрев умира от рак на 17 април 1999 година в София и е погребан в Гоце Делчев. На негово име е учредена награда за млад политик от БСП.
Петко Христов (1950) - български католически духовник
Олег Ковачев (1955) - български актьор
Маргарита Карамитева (1958) - българска актриса
Светослав Танев (1968) - български актьор
Здравка Стойкова (1974) - журналист
Захари Димитров (1975) - български футболист
Веселин Иванов (1978) - български волейболист
Починали:
Александър Хаджипанов (1875 – 1900) - български революционер
Христо Топракчиев (1887 – 1912) - български авиатор
Христо Топракчиев е роден на 16 декември 1887 г. в Сливен. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио в Етамп. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков.
Христо Топракчиев заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев.
В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Той лети ниско, всявайки ужас у турците.
Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при злополука на 19 октомври 1912 г. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: "Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев." Той загива при облитане на своя самолет "Блерио", руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището.
Дълго време над това скръбно събитие в историята на българската авиация тегне твърдението, че Топракчиев е първата жертва в историята на световната военна авиация и че той загива при изпълнение на бойна задача. То се заражда след 1930 г. в различни варианти, които носят отражението на своето време - стоварване на вината върху доставените от Русия нискокачествени самолети "Блерио" и по-късно, по време на социализма, - героизирането на Топракчиев като член на партията на тесните социалисти. Историческата истина е, че първата жертва на военната авиация е италианският летец Пиетро Манзини, който загива на 12 август 1912 г. по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка.
През 2005 г. една улица в софийския район Искър е кръстена на летеца Христо Топракчиев. В градския парк на гр. Свиленград се извисява негов паметник в цял ръст ведно с постамент, на който е написано името и делата му. В родният му град в Сливен, в градската градина е положен бюст-паметник на летеца-герой. В град Божурище училище носи неговото име.
Христо Бърдаров (1891 – 1917) - български офицер
Стефан Панаретов (1853 – 1931) - български учен и дипломат
Асен Йорданов (1896 – 1967) - български авиоинженер
Борис Спиров (1897 – 1974) - български политик
Събития:
1903 г. — В Княжество България се произвеждат избори за 13 Обикновено Народно събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия. На изборите гласуват 41% от избирателите.
[caption id="attachment_57313" align="alignleft" width="300"]
снимка: silnabulgaria[/caption]
1925 г. — Започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент.
Петричкият инцидент е граничен конфликт между България и Гърция от 1925 година. След убийство на гръцки войник, гръцки части нахлуват на българска територия и окупират десет български села. Конфликтът е успешно разрешен от Обществото на народите.
На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка.
Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 40 km и превземат десет български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея. Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци. За по-добро координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в града Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев, боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната.
Шеф на българската военна отбрана, по целия фронт на гръцкото навлизане е полковник Минчо Банковски, по това време началник на Седма рилска дивизия.Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от Петрички окръг. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава един или двама убити милиционери и няколко цивилни лица.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие.
Чуждестранните кореспонденти, особено Рувим Маркъм, описват грабежите, палежите и убийствата, причинени от гръцките войски. Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва причините за конфликта. На 29 октомври Съветът на Обществото на народите назначава анкетна комисия с председател английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и членове генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите и пред двете правителства. След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. В доклада е записано: „Ние вярваме, че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието, страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия“.
Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България обезщетение на стойност 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като според комисията заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 година. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите - по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата сграда на Петричката гимназия отваря врати. На следващата 1930 година общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ - денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.
На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, в града е открит паметникът „Загинали за родината“. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година.
Николай Добрев (1947 – 1999) - български политик
Николай Кирилов Добрев е български политик от Българската комунистическа партия, по-късно Българска социалистическа партия (БСП). Той е министър на вътрешните работи на България през 1996-1997 година, със съветник Лъчезар Радев. Награден посмъртно с медал „Правосъдие, свобода, сигурност“ от МВР.
Николай Добрев е роден на 19 октомври 1947 година в Неврокоп, днес Гоце Делчев. Завършва геофизика във Висшия минно-геоложки институт в София, след което е инженер в Лабораторията по подземна и ядрена геофизика и геохимия. От 1973 година работи в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като достига до постовете първи секретар на Окръжния комитет в Благоевград и секретар на Централния комитет. От 1988 до 1990 година е кмет на община „Надежда“ в София.
През 1991 година Добрев става народен представител и член на Висшия съвет на БСП. От 1994 година е член на Изпълнителното му бюро и председател на парламентарната Комисия по национална сигурност. Той става министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов, след като предшественикът му Любомир Начев подава оставка в резултат на медиен скандал.
Николай Добрев играе важна роля по време на политическата криза в началото на 1997 година. На 8 януари парламентарната група на БСП му възлага да състави ново правителство и на 28 януари той официално получава мандат за това от президента Петър Стоянов, но след споразумение с опозицията на 4 февруари се отказва от него. С това той дава възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори и слага край на продължителните масови протести срещу управлението на социалистите. За много от редовите членове на БСП Добрев е виновен за това, че предава доброволно властта в ръцете на Съюза на демократичните сили и не позволява на партията да довърши мандата си.
Николай Добрев умира от рак на 17 април 1999 година в София и е погребан в Гоце Делчев. На негово име е учредена награда за млад политик от БСП.
Петко Христов (1950) - български католически духовник
Олег Ковачев (1955) - български актьор
Маргарита Карамитева (1958) - българска актриса
Светослав Танев (1968) - български актьор
Здравка Стойкова (1974) - журналист
Захари Димитров (1975) - български футболист
Веселин Иванов (1978) - български волейболист
Починали:
Александър Хаджипанов (1875 – 1900) - български революционер
Христо Топракчиев (1887 – 1912) - български авиатор
Христо Топракчиев е роден на 16 декември 1887 г. в Сливен. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио в Етамп. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков.
Христо Топракчиев заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев.
В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Той лети ниско, всявайки ужас у турците.
Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при злополука на 19 октомври 1912 г. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: "Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев." Той загива при облитане на своя самолет "Блерио", руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището.
Дълго време над това скръбно събитие в историята на българската авиация тегне твърдението, че Топракчиев е първата жертва в историята на световната военна авиация и че той загива при изпълнение на бойна задача. То се заражда след 1930 г. в различни варианти, които носят отражението на своето време - стоварване на вината върху доставените от Русия нискокачествени самолети "Блерио" и по-късно, по време на социализма, - героизирането на Топракчиев като член на партията на тесните социалисти. Историческата истина е, че първата жертва на военната авиация е италианският летец Пиетро Манзини, който загива на 12 август 1912 г. по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка.
През 2005 г. една улица в софийския район Искър е кръстена на летеца Христо Топракчиев. В градския парк на гр. Свиленград се извисява негов паметник в цял ръст ведно с постамент, на който е написано името и делата му. В родният му град в Сливен, в градската градина е положен бюст-паметник на летеца-герой. В град Божурище училище носи неговото име.
Христо Бърдаров (1891 – 1917) - български офицер
Стефан Панаретов (1853 – 1931) - български учен и дипломат
Асен Йорданов (1896 – 1967) - български авиоинженер
Борис Спиров (1897 – 1974) - български политик
Събития:
1903 г. — В Княжество България се произвеждат избори за 13 Обикновено Народно събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия. На изборите гласуват 41% от избирателите.
[caption id="attachment_57313" align="alignleft" width="300"]
снимка: silnabulgaria[/caption]
1925 г. — Започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент.
Петричкият инцидент е граничен конфликт между България и Гърция от 1925 година. След убийство на гръцки войник, гръцки части нахлуват на българска територия и окупират десет български села. Конфликтът е успешно разрешен от Обществото на народите.
На 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка.
Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 година, без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 40 km и превземат десет български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея. Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци. За по-добро координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в града Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев, боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната.
Шеф на българската военна отбрана, по целия фронт на гръцкото навлизане е полковник Минчо Банковски, по това време началник на Седма рилска дивизия.Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от Петрички окръг. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава един или двама убити милиционери и няколко цивилни лица.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие.
Чуждестранните кореспонденти, особено Рувим Маркъм, описват грабежите, палежите и убийствата, причинени от гръцките войски. Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва причините за конфликта. На 29 октомври Съветът на Обществото на народите назначава анкетна комисия с председател английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и членове генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите и пред двете правителства. След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение. В доклада е записано: „Ние вярваме, че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието, страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия“.
Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България обезщетение на стойност 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като според комисията заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 година. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите - по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата сграда на Петричката гимназия отваря врати. На следващата 1930 година общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ - денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.
На 31 октомври 1937 година по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, в града е открит паметникът „Загинали за родината“. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 година. 
