Родени:
Никола Михов (1891 – 1945) - български висш офицер
Симеон Маринов (1908 – 1948) - български писател и журналист
Стефан Христов (1910 – 2002) - български учен
Антон Попов (1915 – 1942) - български журналист
Никола Цанев (1939 – 2004) - български футболист
[caption id="attachment_60087" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Боян Биолчев (1942) - български писател и теоретик
Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода (1999 - 2007).
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец. Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в СУ „Св. Климент Охридски“ (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич - между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.
Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980-1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.
От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.
Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.
2006 - Награда „Вик“ за български роман на годината за „Амазонката на Варое“.
2008 - Голяма награда за литература на Софийския университет.
Починали:
Христо Г. Данов (1828 – 1911) - български просветител и издател
Нестор Марков (1836 – 1916) - български педагог, реформатор на учебното дело
Борис Тиков (1898 – 1972) - български революционер
Олга Кирчева (1903 – 1978) - българска драматична актриса
Йордан Заимов (1921 – 1987) - български езиковед, автор на речници
Банчо Банов (1925 – 1993) - български писател, драматург и преводач
Христо Писков (1927 – 2009) - български режисьор
[caption id="attachment_60086" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Велко Кънев (1948 – 2011) - български актьор
Велко Христов Кънев е един от най-известните, обичани и добри български театрални и филмови комедийни актьори от своето поколение.
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър – Сливен, след което играе в Сатиричния театър в продължение на три сезона. От 1979 г. е член на Трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата Великденско вино на Константин Илиев получава „Аскеер” за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60 годишнина на сцената на Народния Театър с премиерата на моноспектакъла "Дванадесет разгневени монолога".
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.
Велко Кънев почива на 11 декември 2011, на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване.
Събития:
1868 г. — Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България.
Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването и?, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.
1881 г. — В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Боян Биолчев (1942) - български писател и теоретик
Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода (1999 - 2007).
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец. Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в СУ „Св. Климент Охридски“ (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич - между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.
Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980-1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.
От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.
Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.
2006 - Награда „Вик“ за български роман на годината за „Амазонката на Варое“.
2008 - Голяма награда за литература на Софийския университет.
Починали:
Христо Г. Данов (1828 – 1911) - български просветител и издател
Нестор Марков (1836 – 1916) - български педагог, реформатор на учебното дело
Борис Тиков (1898 – 1972) - български революционер
Олга Кирчева (1903 – 1978) - българска драматична актриса
Йордан Заимов (1921 – 1987) - български езиковед, автор на речници
Банчо Банов (1925 – 1993) - български писател, драматург и преводач
Христо Писков (1927 – 2009) - български режисьор
[caption id="attachment_60086" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Велко Кънев (1948 – 2011) - български актьор
Велко Христов Кънев е един от най-известните, обичани и добри български театрални и филмови комедийни актьори от своето поколение.
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър – Сливен, след което играе в Сатиричния театър в продължение на три сезона. От 1979 г. е член на Трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата Великденско вино на Константин Илиев получава „Аскеер” за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60 годишнина на сцената на Народния Театър с премиерата на моноспектакъла "Дванадесет разгневени монолога".
Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.
Велко Кънев почива на 11 декември 2011, на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване.
Събития:
1868 г. — Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България.
Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването и?, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.
1881 г. — В Пловдив е създаден първият в страната професионален театър.
По материали от bg.wikipedia. 
