[caption id="attachment_77744" align="aligncenter" width="623"]
снимка: vsekiden[/caption]
На тази дата, през 1821 година, по време на сражение с турската армия, край река Прут загива Индже войвода.
Индже войвода е един от най-прославените български хайдути. Кърджалийски главатар на дружина в Стара планина по време на феодалните междуособици в Османската империя в края на 18 век. Роден ок. 1755 г. в Сливен. Истинското му име е Стоян. Седемгодишен е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец ("индже" на турски означава "тънък"). Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар. По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Според едно предание, той организира бунт срещу турците в началото на 19 век. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества през 1821 г. и загива геройски на 17 юли в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
За Индже войвода има много предания и народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът му вдъхновява Й. Йовков за разказа "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди"; Константин Петканов за романа "Индже Войвода"; Петя Дубарова за стихотворението "Индже"; Ема Йончева за повестта "Индже"; Денис Гийо за "Индже еничарина".
снимка: vsekiden[/caption]
На тази дата, през 1821 година, по време на сражение с турската армия, край река Прут загива Индже войвода.
Индже войвода е един от най-прославените български хайдути. Кърджалийски главатар на дружина в Стара планина по време на феодалните междуособици в Османската империя в края на 18 век. Роден ок. 1755 г. в Сливен. Истинското му име е Стоян. Седемгодишен е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец ("индже" на турски означава "тънък"). Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар. По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Според едно предание, той организира бунт срещу турците в началото на 19 век. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества през 1821 г. и загива геройски на 17 юли в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
За Индже войвода има много предания и народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът му вдъхновява Й. Йовков за разказа "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди"; Константин Петканов за романа "Индже Войвода"; Петя Дубарова за стихотворението "Индже"; Ема Йончева за повестта "Индже"; Денис Гийо за "Индже еничарина". 
