Родени:
[caption id="attachment_59173" align="alignleft" width="266"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Добри Войников (1833 – 1878) - български писател
Добри Попвасилев Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.
Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864),където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.
Сирак Скитник (1883 – 1943) - български поет
Асен Босев (1913 – 1997) - български писател
Васил Йончев (1916 – 1985) - български художник
Иван Велчев (1923 – 2005) - български политик
Константин Колев (1930 – 1982) - български писател
Надя Кехлибарева (1933 – 1988) - българска поетеса
Брунко Илиев (1945) - български волейболист
Росица Вълканова (1958) - българска актриса
Силви Басева (1967) - българска художничка
Витомир Вутов (1971) - български футболист
Починали:
Чардафон (1860 – 1906) - български революционер
[caption id="attachment_56865" align="alignleft" width="212"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Тома Измирлиев (1895 – 1935) - български писател
Тома Димитров Измирлиев (псевдоними
: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски. Член на Българската комунистическа партия от 1921 г.
Роден е в Кукуш, Македония. Основно училище завършва в родния си град и започва да учи в гимназия в Битоля. През 1913 г. заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище, малко по-късно печели стипендия и заминава за Цариград, където завършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата война прекъсва следването му, той е мобилизиран и заминава на фронта. След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на БКП и влиза във Военно-техническата комисия на ЦК на БКП. След априлските събития през 1925 г. той е преследван от тогавашната власт и това го принуждава да се засели в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги. Почива през 1935 г. Погребан е в София.
Александър Пеев (1886 – 1943) - български общественик
Янаки Моллов (1882 – 1948) - български икономист и политик
Светослав Минков (1902 – 1966) - български писател
Евстати Стратев (1934 – 1984) - български актьор
Боян Боянов (1914 – 1996) - български стоматолог
Добри Жотев (1921 – 1997) - български поет
Николай Генчев (1931 – 2000) - професор, български историк
Никола Дадов (1921 – 2005) - български актьор
Събития:
[caption id="attachment_59174" align="alignleft" width="300"]
снимка: komunisticheski.blog[/caption]
1946 г. — Съставено е правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров.
Отечественият фронт е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България.
Създадена е през 1942 г. по времето на Втората световна война по инициатива на БРП (к) от леви антифашистки партии и Политическия кръг "Звено". С времето се усилва доминирането от страна на Българската работническа партия.
В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на Царство България към Тристранния пакт по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и наименуван Програма на Отечествения фронт.
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта.
На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от 26-то народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционният съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС. БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си.
Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 година се преименува на Отечествен съюз. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за VІІ-то велико народно събрание, като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 1990-те години.
Отечественият съюз впоследствие, и до днес под председателството на Симеон Симеонов, е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза - носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Добри Войников (1833 – 1878) - български писател
Добри Попвасилев Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.
Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864),където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.
Сирак Скитник (1883 – 1943) - български поет
Асен Босев (1913 – 1997) - български писател
Васил Йончев (1916 – 1985) - български художник
Иван Велчев (1923 – 2005) - български политик
Константин Колев (1930 – 1982) - български писател
Надя Кехлибарева (1933 – 1988) - българска поетеса
Брунко Илиев (1945) - български волейболист
Росица Вълканова (1958) - българска актриса
Силви Басева (1967) - българска художничка
Витомир Вутов (1971) - български футболист
Починали:
Чардафон (1860 – 1906) - български революционер
[caption id="attachment_56865" align="alignleft" width="212"]
снимка: komunisticheski.blog[/caption]
1946 г. — Съставено е правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров.
Отечественият фронт е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България.
Създадена е през 1942 г. по времето на Втората световна война по инициатива на БРП (к) от леви антифашистки партии и Политическия кръг "Звено". С времето се усилва доминирането от страна на Българската работническа партия.
В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на Царство България към Тристранния пакт по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и наименуван Програма на Отечествения фронт.
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта.
На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г. Печатен орган е легалният в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от 26-то народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционният съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС. БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си.
Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 година се преименува на Отечествен съюз. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за VІІ-то велико народно събрание, като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 1990-те години.
Отечественият съюз впоследствие, и до днес под председателството на Симеон Симеонов, е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза - носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност.
По материали от bg.wikipedia. 
