Родени:
Тодор Кирков (1847 – 1876) - български националреволюционер
Димитър Гичев (1893 – 1964) - български политик
Тодор Дермонски (1910 – 1988) - български футболист
Иван Бъчваров (1912 – 1966) - български генерал
Петър Чолов (1923) - български професор
Мито Гановски (1925) - български художник
Влади Киров (1949) - български сценарист
Мирослав Миронов (1963) - български футболист
Кирил Георгиев (1965) - български шахматист
Румен Панайотов (1968) - български футболист
Николай Василев (1969) - български политик
[caption id="attachment_59446" align="alignleft" width="300"]
снимка: sportal[/caption]
Екатерина Дафовска (1975) - българска биатлонистка
Родена е на 28 ноември 1975 г. в град Чепеларе, Смолянско. На 15 годишна възраст се записва в спортния клуб на родния си град, където започва да се занимава с биатлон. Първият и успех е през 1993 г. когато печели бронзов медал на световно първенство за девойки.
Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.
Печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпийски игри, в Нагано на 9-ти февруари 1998 г. в дисциплината 15 километра индивидуално. До този момент България има само бронзово отличие, спечелено от Иван Лебанов на провелите се в Лейк Плесид, Зимни олимпийски игри от 1980 г.
Дафовска печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск. Тогава 28 годишната чепеларка прави само две грешки в стрелбата и заема първо място с общо време 46:14,7 минути. Така към олимпийската титла от Нагано прибавя и европейската в тази дисциплина. Неин личен треньор е Боран Хаджиев, а в националния отбор Николай Болчев. През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.
Здравко Тодоров (1982) - български футболист
Ваня Стамболова (1983) - българска лекоатлетка
Християна Тодорова (1994) - българска спортистка
Починали:
Борис Сарафов (1872 – 1907) - български революционер
Иван Гарванов (1869 – 1907) - български революционер
Йово Йованович (1874 – 1909) - български революционер
Георги Губиделников (1859 – 1938) - български финансист
Констанца Ляпчева (1887 – 1942) - българска общественичка
Ярослав Тагамлицки (1917 – 1983) - български математик
Илия Стоилов (1907 – 1988) - български общественик
[caption id="attachment_59447" align="alignleft" width="300"]
снимка: news.ibox[/caption]
Доньо Донев (1929 – 2007) - български художник — аниматор
Доньо Петров Донев е български художник-карикатурист, сценарист и режисьор, най-известен с анимационния си филм "Тримата глупаци".
Роден е на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва „Графика“ в Националната художествена академия през 1954 г.
Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка“ (1957), а с „Дует“ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работил е като художник във в. „Вечерни новини“ (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ „София“ (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив.
Работи върху анимационната поредица „Тримата глупаци“ от 1970 г. до 1990 г. Донев е главен редактор на вестника „Тримата глупаци“ (1989-1997), а също и на „Четиримата глупаци“ (1997) и списание „Фрас“.
През 1998 г. дебютира като актьор във филма „Вагнер“.
Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина.
Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна режисура.
Умира на 28 ноември 2007 г. в София.
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
Събития:
1878 г. — Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София.
[caption id="attachment_59448" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1878 г. — В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св.св. Кирил и Методий.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика — списание „Библиотека“.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. С решение на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
1880 г. — Княз Александър Батенберг назначава ново правителство с премиер Петко Каравелов.
1918 г. — Съставено е ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров.
По материали от bg.wikipedia.
снимка: sportal[/caption]
Екатерина Дафовска (1975) - българска биатлонистка
Родена е на 28 ноември 1975 г. в град Чепеларе, Смолянско. На 15 годишна възраст се записва в спортния клуб на родния си град, където започва да се занимава с биатлон. Първият и успех е през 1993 г. когато печели бронзов медал на световно първенство за девойки.
Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.
Печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпийски игри, в Нагано на 9-ти февруари 1998 г. в дисциплината 15 километра индивидуално. До този момент България има само бронзово отличие, спечелено от Иван Лебанов на провелите се в Лейк Плесид, Зимни олимпийски игри от 1980 г.
Дафовска печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск. Тогава 28 годишната чепеларка прави само две грешки в стрелбата и заема първо място с общо време 46:14,7 минути. Така към олимпийската титла от Нагано прибавя и европейската в тази дисциплина. Неин личен треньор е Боран Хаджиев, а в националния отбор Николай Болчев. През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.
Здравко Тодоров (1982) - български футболист
Ваня Стамболова (1983) - българска лекоатлетка
Християна Тодорова (1994) - българска спортистка
Починали:
Борис Сарафов (1872 – 1907) - български революционер
Иван Гарванов (1869 – 1907) - български революционер
Йово Йованович (1874 – 1909) - български революционер
Георги Губиделников (1859 – 1938) - български финансист
Констанца Ляпчева (1887 – 1942) - българска общественичка
Ярослав Тагамлицки (1917 – 1983) - български математик
Илия Стоилов (1907 – 1988) - български общественик
[caption id="attachment_59447" align="alignleft" width="300"]
снимка: news.ibox[/caption]
Доньо Донев (1929 – 2007) - български художник — аниматор
Доньо Петров Донев е български художник-карикатурист, сценарист и режисьор, най-известен с анимационния си филм "Тримата глупаци".
Роден е на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва „Графика“ в Националната художествена академия през 1954 г.
Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка“ (1957), а с „Дует“ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работил е като художник във в. „Вечерни новини“ (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ „София“ (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив.
Работи върху анимационната поредица „Тримата глупаци“ от 1970 г. до 1990 г. Донев е главен редактор на вестника „Тримата глупаци“ (1989-1997), а също и на „Четиримата глупаци“ (1997) и списание „Фрас“.
През 1998 г. дебютира като актьор във филма „Вагнер“.
Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина.
Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна режисура.
Умира на 28 ноември 2007 г. в София.
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
Събития:
1878 г. — Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София.
[caption id="attachment_59448" align="alignleft" width="300"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
1878 г. — В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св.св. Кирил и Методий.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика — списание „Библиотека“.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. С решение на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
1880 г. — Княз Александър Батенберг назначава ново правителство с премиер Петко Каравелов.
1918 г. — Съставено е ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров.
По материали от bg.wikipedia.
