На днешния ден… Роден е Валентин Йорданов – борец №1в света за ХХ в. И още от 26.01 (видео)

Родени: Михаил Герджиков (1877 – 1947) - български революционер Димитър Гюдженов (1891 – 1979) - български художник Тодор Кавалджиев (1934) - вицепрезидент на България Евгени Кирилов (1945) - български политик Румен Петков (1948) - български кинорежисьор Владимир Янев (1950) - български учен Светлана Тилкова (1955) - български астролог [caption id="attachment_62076" align="alignleft" width="300"] снимка: m.sportlive[/caption] Валентин Йорданов (1960) - български борец Роден на 26 януари 1960 г. в с. Сандрово, Русенско. Валентин Йорданов е български шампион по свободна борба. Състезава се за ЦСКА, "Славия" и за американския тим на милиардера Джон Дюпон "Foxcatcher". Олимпийски шампион по свободна борба (кат. 52 кг) от Атланта /1996; бронзов медалист от игрите в Барселона /1992. Той е сред феноменалните спортисти със своите 21 медала от големи първенства. В колекцията му 15 от отличията са златни. Освен титлата Олимпийски шампион от Атланта, той е седемкратен световен шампион - Киев /83, Будапеща /85, Клермон Феран /87, Мартини /89, Торонто /93, Истанбул /94 и Атланта /95. Седемкратен европейски шампион: Варна /82, Будапеща /83, Лайпциг /85, Атина /86, Велико Търново /87, Манчестър /88, Анкара /89. Има 2 сребърни медала от Токио /90 и Варна /91. Брозов медалист от Будапеща /86. Носител на приза "Спортист №1 на Националната спортна академия. Обявен за най-добър борец в света през 20 век - награда от световната федерация FILA. Даниел Цочев (1964) - български актьор Николай Бойков (1968) - български писател Камен Шербетов (1969) - български футболист Светослав Витков (1971) - български певец и музикант Петър Стоянов (1976) - български сумист Йордан Линков (1978) - български футболист Тодор Симов (1985) - български футболист   Починали: Йордан Брадел (1847 – 1899) - български лекар Димитър Мишев (1856 – 1932) - български публицист Бончо Балабанов (1859 – 1939) - български военен деец Добри Терпешев (1884 – 1967) - български държавник [caption id="attachment_62075" align="alignleft" width="237"] снимка: literaturensviat[/caption] Никола Фурнаджиев (1903 – 1968) - български поет Никола Фурна?джиев е български поет. Представител е на т.нар. септемврийска поезия. Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството. За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. От 1918 г. редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл“. Завършва гимназия през 1922 г. в Чирпан. Същата година става студент в Медицинския факултет на Софийския университет. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 г. педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива. В списанието на Георги Бакалов „Нов път“ Фурнаджиев заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка - „Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През 1928 г. отпечатва втората си стихосбирка - „Дъга“. След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 г. заминава за Цариград, където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до 1938 г. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През 1944 г. преподава във Втора девическа гимназия в София. Промените настъпили в България след 9 септември 1944, за Фурнаджиев са сбъдната мечта. Ентусиазиран, той започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, а после отново главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 60-те години е редактор на сп. „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през 1963 г. През 50-те и 60-те години Никола Фурнаджиев отпечатва пет стихосбирки - „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“. Освен тях публикува и три детски стихосбирки - „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр — пътеписа. През 1952 г. излиза първата му пътеписна творба - „Между приятели“, а три години по-късно и втората - „Пътуване до Чили“. Той е един от най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици. Поетът умира в София на 26 януари 1968 година. Георги Караславов (1904 – 1980) - български писател Източници: bg.wikipedia; events.