Родени:
[caption id="attachment_58680" align="alignleft" width="300"]
снимка: pehota-bg[/caption]
Стефан Нерезов (1867 – 1925) - български военен деец
Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.
През 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4
-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 година е произведен в чин поручик. През 1892 година е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 годна. На 31 август 1896 година е назначен за младши адютант в 4-и артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. По-късно, през 1900 година капитан Нерезов е инспектор във Военното училище, през 1903 година е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд.
От 1905 година майор Стефан Нерезов командва дружина от 1
-ви, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 година е произведен в чин подполковник. На 1 юни 1909 година поема командването на 8
-и пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 година. През същата 1909 година е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 година е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912-1913), полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата война (1913) година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.
На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.
В началото на Първата световна война (1915-1918), генерал Нерезов е началник на 9
-а пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3
-а армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 1917-1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1
-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.
След края на войната е началник на 1
-ва военно инспекционна област, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия - генерал от пехотата и преминава в запаса.
Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Петър Драгоев (1904 – 1990) - български преводач
Елисей Тодоров (1906 - ?) - български микробиолог
Добромир Жечев (1942) - български футболист
Александър Петков (1942 – 1996) - български политик
Рашо Рашев (1943) - български историк
Стойко Пеев (1956) - български актьор
Починали:
[caption id="attachment_58681" align="alignleft" width="223"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Стоян Костов (1832 - 1897) - български просветен деец
Стоян (Стоянче) Костов е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.
Костов е роден в Бунушевац, Вранско в 1832 година. Учи в Пловдив при Найден Геров, а по-късно от 1853 до 1868, с две прекъсвания (1859 и 1862-64), в които работи като писар на Найден Геров, е учител във Враня и Скопие. В 1864 година издава учебника „Кратка аритметика“. В 1868 година става секретар на скопския владика Паисий и замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот като учител в българското училище. Костов е привърженик на умерената линия при решаването на българския църковен въпрос и с поддръжката си на патриаршеския владика и на преподаването на гръцки в училище си навлича гнева на скопяни. Костов обаче спечелва доверието на владиката и на властите, укрепва училището и тихомълком замества гръцкия език с български при преподаването.
На 12 март 1871 година заменя Симеон Груев като представител на Скопска епархия в Българския църковен събор в Цариград в 1871 година и участва в изработването на устава на Българската екзархия.
Заедно с митрополит Натанаил Охридски изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876-1877 година. След избухването на Руско-турската война в 1877 година, като митрополитски секретар на Натанаил Охридски е арестуван, подложен на мъчения и заточен в Диарбекир, откъдето бяга. Амнистиран след края на войната, се установява в Ловеч в освободеното Княжество и се занимава с адвокатска практика.
Стоян Костов умира в Кюстендил в 1897 година.
Крум Дрончилов (1889 – 1925) - български географ
Иван Строгов (1878 – 1955) - български политик
Северина Тенева (1945 – 1983) - българска актриса
Атанас Комшев (1959 – 1994) - български борец
Емил Карастойчев (1916 – 1997) - български шахматист
снимка: pehota-bg[/caption]
Стефан Нерезов (1867 – 1925) - български военен деец
Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.
През 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 година е произведен в чин поручик. През 1892 година е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 годна. На 31 август 1896 година е назначен за младши адютант в 4-и артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. По-късно, през 1900 година капитан Нерезов е инспектор във Военното училище, през 1903 година е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд.
От 1905 година майор Стефан Нерезов командва дружина от 1-ви, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 година е произведен в чин подполковник. На 1 юни 1909 година поема командването на 8-и пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 година. През същата 1909 година е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 година е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912-1913), полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата война (1913) година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.
На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.
В началото на Първата световна война (1915-1918), генерал Нерезов е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3-а армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 1917-1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.
След края на войната е началник на 1-ва военно инспекционна област, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия - генерал от пехотата и преминава в запаса.
Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Петър Драгоев (1904 – 1990) - български преводач
Елисей Тодоров (1906 - ?) - български микробиолог
Добромир Жечев (1942) - български футболист
Александър Петков (1942 – 1996) - български политик
Рашо Рашев (1943) - български историк
Стойко Пеев (1956) - български актьор
Починали:
[caption id="attachment_58681" align="alignleft" width="223"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Стоян Костов (1832 - 1897) - български просветен деец
Стоян (Стоянче) Костов е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.
Костов е роден в Бунушевац, Вранско в 1832 година. Учи в Пловдив при Найден Геров, а по-късно от 1853 до 1868, с две прекъсвания (1859 и 1862-64), в които работи като писар на Найден Геров, е учител във Враня и Скопие. В 1864 година издава учебника „Кратка аритметика“. В 1868 година става секретар на скопския владика Паисий и замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот като учител в българското училище. Костов е привърженик на умерената линия при решаването на българския църковен въпрос и с поддръжката си на патриаршеския владика и на преподаването на гръцки в училище си навлича гнева на скопяни. Костов обаче спечелва доверието на владиката и на властите, укрепва училището и тихомълком замества гръцкия език с български при преподаването.
На 12 март 1871 година заменя Симеон Груев като представител на Скопска епархия в Българския църковен събор в Цариград в 1871 година и участва в изработването на устава на Българската екзархия.
Заедно с митрополит Натанаил Охридски изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876-1877 година. След избухването на Руско-турската война в 1877 година, като митрополитски секретар на Натанаил Охридски е арестуван, подложен на мъчения и заточен в Диарбекир, откъдето бяга. Амнистиран след края на войната, се установява в Ловеч в освободеното Княжество и се занимава с адвокатска практика.
Стоян Костов умира в Кюстендил в 1897 година.
Крум Дрончилов (1889 – 1925) - български географ
Иван Строгов (1878 – 1955) - български политик
Северина Тенева (1945 – 1983) - българска актриса
Атанас Комшев (1959 – 1994) - български борец
Емил Карастойчев (1916 – 1997) - български шахматист 
