Родени:
Александър Найденович (1858 – 1927) - български учен
Киро Узунов (1864 – 1938) - български революционер
Иван Стойков (1866 – 1925) - български генерал
Тодор Георгиев (1882 – 1971) - български генерал
Иван Йорданов (1931) - български актьор
Георги Джубрилов (1938 – 2004) - български актьор
Добрин Добрев (1951) - български литературовед
Любомир Нейков (1972) - български комедиант и актьор
Роден на 7 февруари 1972 г. в Червен бряг.
Любомир Нейков е популярен български актьор.
Завършил Куклено майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Бил е в екипите на театър "Мелпомена" и в "Шоуто на Слави". Запомнящи са имитациите му на Иван Костов и Бойко Борисов в "Шоуто на Слави".
През 2007 г., заедно с Руслан Мъйнов, Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов правят предаването "Комиците" по Би Ти Ви.
Има две филмови роли - в тв продукцията "Spartacus" и в "War, Inc.", снимани в България.
Лазарина Вълчева (1978) - български финансист и банкер
Асен Букарев (1979) - български футболист
Силвия Дънекова (1983) - българска лекоатлетка
Еньо Кръстовчев (1984) - български футболист
Спас Гюров (1986) - български колоездач
Починали:
Партений Зографски (1818 – 1976) - български духовник
Георги Бабаджанов (1834 – 1894) - български революционер
Петко войвода (1844 – 1900) - български революционер, хайдутин и войвода
Роден на 6 декември 1844 г. в с. Доган Хисар (днес Есими в Гърция).
Петко Киряков Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдутин, революционер, национален герой.
Посветил живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България, борил се за свободата на потиснатите в България и Гърция.
15-годишен в родното си село се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и това го кара през пролетта на 1861 г. да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край. През 1863 г. е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През 1864 г. пристига в Атина и става слушател във Военното училище. След краткия си престой в Гърция, заминава за Италия. Там през 1866 г. се среща с Джузепе Гарибалди, двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. На остров Крит му е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва прозвището "Капитан". След потушаването на въстанието, предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество. През 1869 г. организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Към дружината на кап. Петко войвода, която се сражава за освобождението на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. Той е сред основателите
през 1896 г. във Варна на тракийската организация "Странджа", която има за цел защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Един от основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1892 г. е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна.
Умира на 7 февруари 1900 г.
По сценарий на Николай Хайтов е създаден биографичният тв сериал "Капитан Петко войвода" (1974) с участието на актьора Васил Михайлов в главната роля.
На името на бележития българин е именуван връх Петко войвода на остров Ливингстън, Антарктида.
В много български градове и села има улици, носещи неговото име. Капитан Петко войвода има над 22 паметника в България.
През 2004 г. в родното му село Доган Хисар е открит негов паметник, построен със средства на Българско тракийско дружество.
По случай 160-годишнината от рождението му, на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим бе открит негов паметник (автор проф. Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди.
Мануш Георгиев (1880 – 1908) - български революционер
Йордан Йовчев (? – 1913) - български революционер
Васил Акьов (1924 – 1989) - български сценарист
Събития:
1878 г. — Руските войски освобождават Поморие в хода на Руско-турската война.
Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища е било от голямо значение за победата, тъй като би предотвратило евентуален десант на турската войска. Освобождението на Южното Черноморско крайбрежие било възложено на командващия ХІ-ти армейски корпус ген.лейт. Делингхаузен. Вестта за разгрома на турската армия при Шипка-Шейново и посечената турска охрана в Карнобат, както и приближаването на руската армия, повдигнали духа на населението в Анхиало и засилили паниката сред турските управници. В Месемврийската кондика е посочено, че жителите на крайбрежните градчета Созопол, Поморие и Несебър, още преди идването на русите са организирали самотбраната на своите селища.
На 26 януари / 7.ІІ./ 1878 г. ІІ ескадрон на ХІІІ драгунски полк на Военния орден, начело с командира на ескадрона майор Колонжаевски, изпратен от полк. Лермонтов, освобождава гр. Поморие. Подробни сведения за посрещането не са открити. Освободителите подпомогнали провеждането на гражданско управление. Учредено било и Анхиалско-Месемврийско окръжие. Взети били мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица.
Въпреки сключеното примирие, от незнание или незачитане, в околностите на Анхиало продължавали да слизат от Балкана и да безчинстват черкези и башибозушки хайки.За да се предпазят от техните набези, жителите на Анхиало намирали укритие в импровизирани окопи. От терора не бил пощаден и анхиалският митрополит Василий. Заточен бил на о-в „Св. Анастасия”.
За да прогонят нередовната турска войска, която стигнала до дн. гр. Каблешково и с. Каменар, местните анхиалци пращат двама конници до Бургас, с молба да бъде изпратена помощ. С усилените гарнизони в Анхиало и Месемврия, и с помощта на местното население са прогонени черкези и башибозук.
Факт е, че с края на руско-турската война, прехвърлянето на голяма част от руските войски се извършва от пристанищата в Бургас и Поморие. Интерес към тези пристанища проявява руското командване още в началото на 1878 г. Направен е основен преглед и са дадени препоръки за тяхното заздравяване.
Анхиало е имал два дървени пристана, от които само единият е бил годен за военни цели. В града е имало от 40 до 50 плавателни съда, които са били използвани за прехвърляне на руските войски на параходите. Използвайки благоприятното време, всеки от тези съдове можел да извърши до параходите и обратно към брега по десет курса. Така е било възможно транспортирането на хиляди войници от Анхиалското пристанище до Одеса.
1940 г. — Би Би Си открива редакция в България.
1983 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Ако те има".
2000 г. — България и Румъния се договарят в Брюксел за изграждане на втори мост над Дунав при Видин и Калафат.
Източници: bg.wikipedia; events, pan.
