На днешния ден… Край на Жан Виденовата зима… и още от 4.02

Родени: Гоце Делчев (1872 – 1903) - български революционер Асен Златаров (1885 – 1936) - български учен Роден на 4 февруари 1885 г. в Хасково. Асен Златаров е известен български учен, общественик и белетрист. Основоположник на биохимията в България. Следвал химия в Женевския университет. Защитил докторат по химия и физика в Гренобълския университет. Специализирал в Мюнхен. Бил е редактор на списанията "Химия и индустрия" и "Природа и наука" и на библиотеките "Натурфилософско четиво" и "Наука и живот". От 1924 е извънреден, а от 1935 г. - редовен професор в Софийския университет. Автор на литературни статии, стихове, лирична проза и на един роман. Умира на 22 декември 1936 г. Борис Ахтаров (1885 – 1959) - български ботаник Светослав Минков (1902 – 1966) - български писател Петър Чернев (1934 – 1993) - български актьор Месру Мехмедов (1935 – 1971) - български диригент Марин Колев (1939) - български поет Румен Сербезов (1939) - български дипломат Петър Попзлатев (1953) - български режисьор Елисавета Вълчинова-Чендова (1954) - български музиколог Теодор Ушев (1968) - български графичен дизайнер Мартин Карбовски (1970) - български журналист Красимир Паскалев (1973) - български футболист Троян Радулов (1974) - български футболист Евгени Йорданов (1978) - български футболист Георги Палазов (1980) - български плувец   Починали: Бончо Василев (1872 – 1937) - български военен и революционер Петър Горов (1872 – 1956) - български революционер Петър Горов Ников е български революционер, войвода на Вътрешната македоно- одринска революционна организация. Роден е в 1872 година в малкотърновското село Заберново в патриотично семейство. Дядо му е убит от турците в Руско-турската война 1828-1829 година, а баща му е член на революционния комитет по време на подготовката на Априлското въстание. Горов влиза във ВМОРО през септември 1902 година. Става касиер на селския революционен комитет, а през април 1903 година е избран за войвода на смъртната дружина в Заберново. През Илинденско-Преображенското въстание четата на Горов е в отряда на Дико Джелебов, войвода на Стоиловския революционен участък и участва в нападението срещу турските гарнизони в Стоилово и Калово. Петър Горов съхранява революционното знаме на участъка. След въстанието в 1907 година е арестуван за революционна дейност и осъден на три години, но лежи само пет месеца в затвор в Одрин, тъй като е амнистиран след Младотурската революция. След освобождението на родния му край в 1912 година развива активна обществена дейност като член на БЗНС. През 1923 г. като сдружен земеделец участва в Септемврийското въстание. Умира в 1956 година. Павел Матев (1924 – 2006) - български поет   Събития: 1923 г. — ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски. На тази дата, през 1923 година, ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски. Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС. Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен. Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС - под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор. След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС. Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление. През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция - лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г. 1947 г. — Завършва Първата национална конференция на ТКЗС. 1952 г. — Учредена е Българска търговско-промишлена палата. 1997 г. — Председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на Правителство на България, признавайки провала на управлението си. Идва служебното правителство на Стефан Софиански, което със заем от 1 млрд. долара от международния валутен фонд стабилизира страната. Източници: bg.wikipedia; events.