Родени:
Димитър Моллов (1845 – 1914) - български лекар-хирург и политик,акад., основател на БЧК
Роден на 7 януари 1846 г. (26 декември 1845 г. стар стил) в гр. Елена.
Акад. Димитър Петров Моллов е български лекар-хирург.
Един от организаторите на здравното дело в България.
Завършил Медицина в Московския университет, където защитава докторат.
Създател на първия здравен закон (1879).
Председател на Върховния медицински съвет (1879-1882).
Един от иницаторите за основаването на Александровска болница в София. Основател на Българския червен кръст (1883).
Заместник-главен лекар на Българската войска (1884-1887).
Съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз.
През 1881 г. става дописен, а през 1884 г. - действителен член на Българското книжовно дружество. Той е и негов подпредседател (1898-1911) и председател на Природо-медицинския клон (1884-1898, 1900-1911). Кмет на София (1895-1896).
Политик от Прогресивнолибералната и Народната партия.
Министър на народното просвещение (1883-1884).
Теодосий Скопски (1846 – 1926) - български духовник
Стоян Михайловски (1856 – 1927) - български писател
Сава Дацов (1857 – 1940) - български икономист
Емануил Манолов (1860 – 1902) - български композитор
Иван Георгов (1862 – 1936) - български философ
Матей Икономов (1871 – 1960) - български артист
Иван Вазов (1892 – 1945) - български политик
Георги Костов (1895 – 1961) - български режисьор
Георги Наджаков (1897 – 1981) - български физик
Иван Дочев (1906 – 2005) - български политик
Захари Медникаров (1924 – 2007) - български диригент
Христо Минчев (1928 – 2012) - български артист
Теодор Мусев (1938) - български пианист
Иван Радулов (1939) - български шахматист
Цоньо Василев (1952) - български футболист
Радосвета Пиронкова (1962) - българска плувкиня
Георги Господинов (1968) - български поет
Починали:
Константин Миладинов (1830 – 1862) - български поет
Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г. в Струга.
Син на майстора грънчар Христо Миладинов и е брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844–1847). Известно време (1847 – 1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849–1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. Основава Българската дружина "Братски труд" (1859) в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал. Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на списание „Братски труд“, „Български книжици“, вестник „Дунавски лебед“ и други и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.
Кореспондира и на път за родния си край се среща във Виена с хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер. С неговото поощрение и материална помощ издава Б?лгарски народни п?сни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитр?я и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861 - фолклорен сборник, съдържащ песни от различни краища на България, по който някои чужди слависти са изучавали българския език. Научил, че брат му Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот), Константин тръгва от Виена за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван и хвърлен също в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си в 1862 година. Има предание, че двамата са били отровени от фанариотите.
Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено елегията „Тъга за юг“.
Станимир Станимиров (1858 – 1943) - български просветен деец
Иван Бележков (1866 – 1944) - български революционер
Венко Марковски (1915 – 1988) - български писател
Юри Буков (1923 – 2006) - български пианист
Събития:
1879 г. — В София е открита Първа мъжка гимназия.
1945 г. — Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание — актът е известен като Кървавата Коледа.
Кървавата Коледа или Кървавият Божик е кампания от политически репресии през януари 1945 г.
Това е епизод от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари - християнския празник Коледа по стар стил.
По нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Убитите в Скопие са 63 души, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Щип - 77, в Прилеп - 35, при село Владимирово, Беровско - 330 души. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.
Източници: bg.wikipedia
Константин Миладинов (1830 – 1862) - български поет
Константин Христов Миладинов е български поет от Македония, роден около 1830 г. в Струга.
Син на майстора грънчар Христо Миладинов и е брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844–1847). Известно време (1847 – 1849) учителства в село Търново, Битолско. Следва и завършва гръцка филология в университета в Атина (1849–1852). След това е учител в Магарево, Битолско. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си като волнослушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. Основава Българската дружина "Братски труд" (1859) в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и др. фолклорен материал. Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на списание „Братски труд“, „Български книжици“, вестник „Дунавски лебед“ и други и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.
Кореспондира и на път за родния си край се среща във Виена с хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер. С неговото поощрение и материална помощ издава Б?лгарски народни п?сни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитр?я и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861 - фолклорен сборник, съдържащ песни от различни краища на България, по който някои чужди слависти са изучавали българския език. Научил, че брат му Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот), Константин тръгва от Виена за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван и хвърлен също в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си в 1862 година. Има предание, че двамата са били отровени от фанариотите.
Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено елегията „Тъга за юг“.
Станимир Станимиров (1858 – 1943) - български просветен деец
Иван Бележков (1866 – 1944) - български революционер
Венко Марковски (1915 – 1988) - български писател
Юри Буков (1923 – 2006) - български пианист
Събития:
1879 г. — В София е открита Първа мъжка гимназия.
1945 г. — Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание — актът е известен като Кървавата Коледа.
Кървавата Коледа или Кървавият Божик е кампания от политически репресии през януари 1945 г.
Това е епизод от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари - християнския празник Коледа по стар стил.
По нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Убитите в Скопие са 63 души, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Щип - 77, в Прилеп - 35, при село Владимирово, Беровско - 330 души. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево са избити много българи, а телата са хвърляни в Преспанското езеро. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.
Източници: bg.wikipedia 
