Родени:
Харалан Ангелов (1845 – 1904) - български поет
Йонко Карагьозов (1851 – 1876) - деец на националноосвободителното движение
Илия Миларов (1859 – 1948) - български писател
Тодор Кантарджиев (1861 – 1945) - български генерал
Костадин Байкушев (1867 – 1932) - български лесовъд
Стоян Аргиров (1870 – 1939) - български филолог
Иван Каиков (1874 – 1965) - български революционер
Димитър Осинин (1891 – 1981) - български писател
Зафир Йончев (1924 – 2006) - български художник - график
Начо Начев (1925 – 1995) - български учен
Владимир Шкодров (1930 – 2010) - български астроном
Александър Держански (1933) - български физик
Георги Узунски (1934 – 1987) - български писател
[caption id="attachment_63113" align="alignleft" width="300"]
снимка: zajenata[/caption]
Татяна Лолова (1934) - българска актриса
Родена на 10 февруари 1934 г. в София.
Татяна Лолова е една от най-популярните български актриси.
Известна главно с комедийните си роли в театъра и киното.
Завършила Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Тя е първата актриса, назначена в новосъздадения през 1956 г. Сатиричен театър. Играе в "Баня" и "Дървеница" на Маяковски, "Импровизация" на Р. Ралин и В. Петров, "Много шум за нищо", "Когато розите танцуват" и "Сняг" на Валери Петров, "Женитба" на Гогол, "Старомодна комедия" на Арбузов.
През 1978 г. се премества в театър "София", където прави незабравимата роля на баба Гена в "Човекоядката" на Иван Радоев. Но ролята на живота й, според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния театър - с моноспектакъла по Бекет "Щастливи дни".
Спечелила: *наградата на САБ - за ролите на Лиди Василевна в "Старомодна комедия" и Уини в "Щастливи дни"; *награда "Аскеер" за ролята на Уини в "Щастливи дни" (1992); *3-та награда за актьорско майсторство на Първия национален преглед на камерните театрални постановки във Враца през 1977 г.; *"Златна ракла" през 1992 г.
Авторка на биографичната книга "1/2 живот".
Александър Обрешков (1935) - български сценарист
Асен Дурмишев (1938 – 2006) - български лекар
Димо Димов (1938) - български цигулар
Илия Добрев (1942) - български актьор
Георги Тодоров (1944) - български художник
Евгений Бакърджиев (1955) - български политик
Искра Ангелова (1973) - българска журналистка
Александър Методиев (1982) - български футболист
Поли Генова (1987) - българска поп певица
Цветан Димитров (1987) - български футболист
Християн Димитров (1988) - български пистов състезателен пилот
Починали:
Васил Караконовски (1840 – 1905) - български лекар
[caption id="attachment_63114" align="alignleft" width="235"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Агура (1853 – 1915) - български офицер
Георги Василев Агура е български офицер (генерал-лейтенант).
Георги Агура е роден е на 8 февруари 1853 г. в Чушмелия, Бесарабия. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София, на 10 май е произведен в чин подпоручик и зачислен към 1-ва пеша батарея. През 1879 г. е адютант на княз Дондуков-Корсаков, след което е флигел-адютант на княз Александър Батенберг.
На 25 август 1880 г. постъпва във Военно-юридическа академия в Санкт Петербург и я завършва през 1883 г. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование. През 1884 година е военен следовател и прокурор и преподавател по военна администрация във Военното училище. След Съединението е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на Княжевския (Владайския) отряд, който получава задача да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.
След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов дисциплинарен устав във войската. През периода 1886-1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. — в чин полковник. Същата година излиза книгата му „Сравнителна критическа студия“, която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в българската войска, съседните войски и тези на по-големите европейски държави. През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.н. „Химн на Н.В. Царя“, чийто композитор е Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.
Генерал-лейтенант Георги Агура умира 10 февруари 1915 година в София.
Христо Матов (1872 – 1922) - български революционер
Борис Ахтаров (1885 – 1959) - български ботаник
Добрин Петков (1923 – 1987) - български диригент
Михаил Герасимов (1908 – 2002) - български химик
Събития:
1879 г. — Открито е Учредителното събрание в Търново.
1883 г. — В България влиза в сила първият Закон за печата.
1885 г. — В България, Пловдив е сформиран БЦТРК, подготвил Съединението.
1892 г. — Започва процес срещу Екатерина Каравелова — съпруга на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвинение в предателство, който завършва с оправдателна присъда.
[caption id="attachment_63115" align="alignleft" width="300"]
снимка: znam[/caption]
1947 г. — В Париж е подписан Парижкият мирен договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.
Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.
Според договора: границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос; искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
Българската Народна войска е сведена до 65хил.души при продължаване на съществуване на задължителна военна служба за населението.България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция.Разпоредбите за числеността на армията са премахнати през 1955г. с влизането на България във Варшавския договор.
Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 година, завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Дори тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това, репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 година. По-късно Югославия опрощава репарациите на България.
Освен наложените репарации, България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 година, включително от периода преди влизането на България във войната. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които са придобити от Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.
Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху комунистическия режим в България. Още през лятото на 1947 г. депутатите от опозицията са арестувани, а седмица след влизането на договора в сила е екзекутиран лидерът на опозицията Никола Петков. С изключение на Земеделския съюз, партиите от Отечествения фронт също са закрити. На 4-ти декември е приета т. нар. Димитровската конституция, която е по образец на съветската от 1936 г. С това се поставя край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат (1944 г.) и окончателно се утвърждава тоталитарният режим.
Договорът потвърждава предвидената в Пакта Молотов-Рибентроп анексия на Бесарабия и Северна Буковина от Съветския съюз, както и установеното с Крайовската спогодба връщане на Южна Добруджа на България. За сметка на това, Румъния получава Северна Трансилвания от Унгария. Освен това трябва да плати на Съветския съюз 300 000 000 долара репарации.
1953 г. — Народното събрание на Народна република България приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.
Източници: bg.wikipedia; events.
снимка: zajenata[/caption]
Татяна Лолова (1934) - българска актриса
Родена на 10 февруари 1934 г. в София.
Татяна Лолова е една от най-популярните български актриси.
Известна главно с комедийните си роли в театъра и киното.
Завършила Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Тя е първата актриса, назначена в новосъздадения през 1956 г. Сатиричен театър. Играе в "Баня" и "Дървеница" на Маяковски, "Импровизация" на Р. Ралин и В. Петров, "Много шум за нищо", "Когато розите танцуват" и "Сняг" на Валери Петров, "Женитба" на Гогол, "Старомодна комедия" на Арбузов.
През 1978 г. се премества в театър "София", където прави незабравимата роля на баба Гена в "Човекоядката" на Иван Радоев. Но ролята на живота й, според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния театър - с моноспектакъла по Бекет "Щастливи дни".
Спечелила: *наградата на САБ - за ролите на Лиди Василевна в "Старомодна комедия" и Уини в "Щастливи дни"; *награда "Аскеер" за ролята на Уини в "Щастливи дни" (1992); *3-та награда за актьорско майсторство на Първия национален преглед на камерните театрални постановки във Враца през 1977 г.; *"Златна ракла" през 1992 г.
Авторка на биографичната книга "1/2 живот".
Александър Обрешков (1935) - български сценарист
Асен Дурмишев (1938 – 2006) - български лекар
Димо Димов (1938) - български цигулар
Илия Добрев (1942) - български актьор
Георги Тодоров (1944) - български художник
Евгений Бакърджиев (1955) - български политик
Искра Ангелова (1973) - българска журналистка
Александър Методиев (1982) - български футболист
Поли Генова (1987) - българска поп певица
Цветан Димитров (1987) - български футболист
Християн Димитров (1988) - български пистов състезателен пилот
Починали:
Васил Караконовски (1840 – 1905) - български лекар
[caption id="attachment_63114" align="alignleft" width="235"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Георги Агура (1853 – 1915) - български офицер
Георги Василев Агура е български офицер (генерал-лейтенант).
Георги Агура е роден е на 8 февруари 1853 г. в Чушмелия, Бесарабия. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София, на 10 май е произведен в чин подпоручик и зачислен към 1-ва пеша батарея. През 1879 г. е адютант на княз Дондуков-Корсаков, след което е флигел-адютант на княз Александър Батенберг.
На 25 август 1880 г. постъпва във Военно-юридическа академия в Санкт Петербург и я завършва през 1883 г. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование. През 1884 година е военен следовател и прокурор и преподавател по военна администрация във Военното училище. След Съединението е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.
През Сръбско-българската война (1885) е командир на Княжевския (Владайския) отряд, който получава задача да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.
След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов дисциплинарен устав във войската. През периода 1886-1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. — в чин полковник. Същата година излиза книгата му „Сравнителна критическа студия“, която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в българската войска, съседните войски и тези на по-големите европейски държави. През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.н. „Химн на Н.В. Царя“, чийто композитор е Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор.
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.
Генерал-лейтенант Георги Агура умира 10 февруари 1915 година в София.
Христо Матов (1872 – 1922) - български революционер
Борис Ахтаров (1885 – 1959) - български ботаник
Добрин Петков (1923 – 1987) - български диригент
Михаил Герасимов (1908 – 2002) - български химик
Събития:
1879 г. — Открито е Учредителното събрание в Търново.
1883 г. — В България влиза в сила първият Закон за печата.
1885 г. — В България, Пловдив е сформиран БЦТРК, подготвил Съединението.
1892 г. — Започва процес срещу Екатерина Каравелова — съпруга на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвинение в предателство, който завършва с оправдателна присъда.
[caption id="attachment_63115" align="alignleft" width="300"]
снимка: znam[/caption]
1947 г. — В Париж е подписан Парижкият мирен договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.
Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.
Според договора: границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос; искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
Българската Народна войска е сведена до 65хил.души при продължаване на съществуване на задължителна военна служба за населението.България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция.Разпоредбите за числеността на армията са премахнати през 1955г. с влизането на България във Варшавския договор.
Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 година, завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Дори тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това, репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 година. По-късно Югославия опрощава репарациите на България.
Освен наложените репарации, България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 година, включително от периода преди влизането на България във войната. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които са придобити от Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.
Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху комунистическия режим в България. Още през лятото на 1947 г. депутатите от опозицията са арестувани, а седмица след влизането на договора в сила е екзекутиран лидерът на опозицията Никола Петков. С изключение на Земеделския съюз, партиите от Отечествения фронт също са закрити. На 4-ти декември е приета т. нар. Димитровската конституция, която е по образец на съветската от 1936 г. С това се поставя край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат (1944 г.) и окончателно се утвърждава тоталитарният режим.
Договорът потвърждава предвидената в Пакта Молотов-Рибентроп анексия на Бесарабия и Северна Буковина от Съветския съюз, както и установеното с Крайовската спогодба връщане на Южна Добруджа на България. За сметка на това, Румъния получава Северна Трансилвания от Унгария. Освен това трябва да плати на Съветския съюз 300 000 000 долара репарации.
1953 г. — Народното събрание на Народна република България приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.
Източници: bg.wikipedia; events.
