Родени:
Йорданка Христова (1943) - българска певица
Йорданка Иванова Христова е известна българска естрадна певица.
Завършва школата за естрадни певци в класа на Милчо Левиев през 1964 г. Същата година е на турне в Румъния с Оркестъра на БНР, а до 1967 г. е солистка на оркестър „София”. Йорданка Христова е най-известната българска певица в Куба. Хиляди жени на Острова на свободата са кръстени на нея и носят нейното типично българско име. Тя оглавява фондацията Хосе Марти у нас.
Репертоарът и? включва многообразни лирико-драматични песни, като акцентът е върху латиноамерикански шлагери (на различни езици), както и руски цигански романси. Сред най-големите и? хитове са „Песен моя, обич моя“, „Изповед“, „Гергьовден“, „Патешка история“, „Пипи Дългото чорапче“.
Георги Пирински (1948) - български политик
Виктор Пасков (1949) - писател, музикант, сценарист
Андрей Баташов (1965 – 2010) - български актьор
Стоян Янкулов (1966) - български музикант
Неждет Шабан (1977) - български политик
Починали:
Никола Иванов (1961 - 1940) - български офицер
Данаил Крапчев (1880 - 1944) - български журналист
Фердинанд I (1861 - 1948) - цар на България
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист
Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.
Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honv?d-хусарите в унгарската конница 1 ноември 1886, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август през 1879 г. пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
Андон Кьосето (1855 - 1953) - български революционер
Менча Кърничева (1900 - 1964) - българска революционерка
Стефан Гецов (1932 - 1996) - български актьор
Милен Николов (1938 - 1998) - български режисьор
Събития:
1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям Извор.
1944 г. — С Постановление на Министерския съвет в България е създадена Народна милиция
Министерството на вътрешните работи започва да функционира от 5 юли 1879, когато с Указ №1 княз Александър Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.
През 1925 година е създадена и специална Дирекция на полицията сред чиито отдели е и Държавна сигурност.
На 10 септември 1944 година Министерският съвет с Постановление №1 създава т.нар Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са взели участие в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт. 
