Родени:
Любомир Весов(1892 - 1922) - български поет
Цола Драгойчева(1898 - 1993) - български политик
Цола Драгойчева е родена в Бяла Слатина на 18 август (30 август нов стил) 1898. Член е на БКП от 1919. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 е осъдена на 15 години затвор и са и? отнети учителските права. След амнистията през 1924 е избрана за член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив.
След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна. През 1926 смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 Драгойчева отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург.
След освобождаването си от затвора Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва (1933-1935). Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936, а през 1937 е избрана за член на Централния комитет на БРП(к), какъвто остава до 2 февруари 1990. От 1941 е член на Политбюро на ЦК на БРП(к). Участва в Съпротивителното движение 1941-1944.
Георги Бакърджиев(1899 - 1972) - български художник
Цоню Дамянов(1899 - ?) - български юрист
Цветан Бончев(1929 - 1995) - български физик
Стоян Цветков(1930 - 2007) - български професор
Данко Димитров(1932) - български писател
Димитър Цонев(1959) - български журналист
Огнян Огнянов(1977) - български футболист
Светослав Тодоров(1978) - български футболист
Боян Ковачев(1980) - български актьор
Дарин Ангелов(1980) - български актьор
Деян Ангелов(1980) - български актьор
Починали:
Кирил Глигоров(1903 - 1925) - български революционер
Петър Райчев(1887 - 1960) - български оперен певец
Емил Манов(1919 - 1982) - български писател
Емил Радославов Манов е български сценарист, функционер на БКП.
Емил Манов е роден в град София на 29 юли 1918 г. Завършва през 1937 г. Първа мъжка гимназия в София. През 1941 г. завършва право в Софийския университет. Активен член на РМС и БОНСС. Сътрудничи на литературни издания. Участва в съпротивителното движение през Втората световна война. Партизанин от бойни групи. Осъден на доживотен затвор по ЗЗД.
След 9 септември 1944 г. е офицер в армията, полковнк. Подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) (1952-1954), заместник-главен редактор на издателство “Български писател” (1955-1958), главен редактор на сп. “Родна реч” (1958-1966), подпредседател на Съюза на българските писатели (1967-1968). Автор е на романи, повести, новели, разкази, очерци и пиеси. Филмов сценарист.
Събития:
1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия
1907 г. — В София е открит Паметникът на Цар Освободител
1924 г. —В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски
1956 г. — България установява дипломатически отношения с Тунис
1984 г. — При бомбен атентат на жп гара в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени
[caption id="attachment_56206" align="alignleft" width="259"] снимка: БНТ[/caption]
1987 г. — Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см
Родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Завършва Средно спортно училище „Васил Левски“ (Пловдив). Кариерата си започва с гимнастика и плуване.
Отличията и успехите на Стефка Костадинова са:
7 златни медала от световни първенства,
eвропейски шампион в зала и на открито,
Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.,
Cребърен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.
На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен (към 6 март 2013 г.). През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера.
1992 г. — Състои се историческата пресконференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той критикува правителството на България с министър-председател Филип Димитров