Определиха 5-те зони, в които уловът е разрешен. Солени глоби чакат нарушителите
[caption id="attachment_48575" align="aligncenter" width="620"]
Снимка: dariknews.bg[/caption]
Нарушителите на Закона за рибарството и аквакултурите ще бъдат санкционирани като сухопътните водачи на автомобили от КАТ, на които се отнемат точки от талона за правоуправление, пише "Монитор".
Също като тях рапанджии и рибари, които са заловени в нарушение, не само ще бъдат санкционирани със солени глоби, но и ще трупат наказателни точки. В бъдеще ровенето на дъното може да се извършва само с олекотени тралове. Сигнални устройствата на рибарските кораби ще осведомяват центъра на наблюдение на рибарската агенция дали уловът се извършва в разрешената зона за тралене. Ако рапанджиите са извън определените "прозорци", глобата е от 3000 до 5000 лв., обясни шефът на агенцията Драгомир Господинов. Наредбата за санкциите е само от два месеца, като България я е приела последна от страните в ЕС.
При нарушение инспекторите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) ще налагат и по осем - десет наказателни точки, а когато те се натрупат, ще се отнема правото за стопански риболов за шест месеца. Когато точките стигнат 70, правото се губи за година, а ако надхвърлят 95 – може да се загуби възможността за стопански риболов завинаги. Ако обаче в продължение на три години риболовецът не е сгазил правилата, натрупаните през годините преди това точки се заличават.
Вече са определени 5-те зони, в които ще се извършва улов на рапани по черноморското ни крайбрежие, съобщи проф. Стойко Стойков от Института по рибни ресурси на среща с бранша в ИАРА – Варна. Така наречените разрешени прозорци са в Балчишкия залив, на остъп от 4 морски мили от брега, като малка част от зоната навлиза в трите мили. Втората зона е пред Варна и е на 8 мили от брега, а третата е пред Бяла – на 5 мили в морето. Зона четири е под нос Емине, като е направено изключение и "прозорецът" е в 3-милната зона, съобразно изтъняването на шелфа и тъй като морското дъно там внезапно става много дълбоко. Същата е ситуацията и с отреденото за рапано улов място при Маслен нос, поясни проф. Стойков, който уточни, че черната мида живее до 65 метра дълбочина, а рапаните, които се хранят с нея, стигат до 35 метра. При определянето на 5-те зони учените от Института по рибарство и аквакултури и колегите им от Института по океанология във Варна са взели предвид не само изследванията за популациите на рапана и черната мида, но и зоните по "Натура 2000". Според проф. Стойков определените за улов на рапани места ще изчерпат запасите си от 12 до 18 месеца, а след това ИАРА ще им възложи да се посочат нови.
От 45 стотинки до 1 лев на килограм достига изкупната цена на мекотелите, съобщиха рапанджии от Варна. У нас морският деликатес почти не се консумира, годишно добиваме между 1000 и 1500 тона месо от рапани. Осем фирми се занимават с тази дейност, съобщи за “Монитор” д-р Йордан Господинов, председател на най-голямото сдружение на фирми от риболовния бранш БГ Фиш. Готовата продукция се изнася предимно за азиатския пазар – Япония, Южна Корея и малки количества за Китай.
Снимка: dariknews.bg[/caption]
Нарушителите на Закона за рибарството и аквакултурите ще бъдат санкционирани като сухопътните водачи на автомобили от КАТ, на които се отнемат точки от талона за правоуправление, пише "Монитор".
Също като тях рапанджии и рибари, които са заловени в нарушение, не само ще бъдат санкционирани със солени глоби, но и ще трупат наказателни точки. В бъдеще ровенето на дъното може да се извършва само с олекотени тралове. Сигнални устройствата на рибарските кораби ще осведомяват центъра на наблюдение на рибарската агенция дали уловът се извършва в разрешената зона за тралене. Ако рапанджиите са извън определените "прозорци", глобата е от 3000 до 5000 лв., обясни шефът на агенцията Драгомир Господинов. Наредбата за санкциите е само от два месеца, като България я е приела последна от страните в ЕС.
При нарушение инспекторите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) ще налагат и по осем - десет наказателни точки, а когато те се натрупат, ще се отнема правото за стопански риболов за шест месеца. Когато точките стигнат 70, правото се губи за година, а ако надхвърлят 95 – може да се загуби възможността за стопански риболов завинаги. Ако обаче в продължение на три години риболовецът не е сгазил правилата, натрупаните през годините преди това точки се заличават.
Вече са определени 5-те зони, в които ще се извършва улов на рапани по черноморското ни крайбрежие, съобщи проф. Стойко Стойков от Института по рибни ресурси на среща с бранша в ИАРА – Варна. Така наречените разрешени прозорци са в Балчишкия залив, на остъп от 4 морски мили от брега, като малка част от зоната навлиза в трите мили. Втората зона е пред Варна и е на 8 мили от брега, а третата е пред Бяла – на 5 мили в морето. Зона четири е под нос Емине, като е направено изключение и "прозорецът" е в 3-милната зона, съобразно изтъняването на шелфа и тъй като морското дъно там внезапно става много дълбоко. Същата е ситуацията и с отреденото за рапано улов място при Маслен нос, поясни проф. Стойков, който уточни, че черната мида живее до 65 метра дълбочина, а рапаните, които се хранят с нея, стигат до 35 метра. При определянето на 5-те зони учените от Института по рибарство и аквакултури и колегите им от Института по океанология във Варна са взели предвид не само изследванията за популациите на рапана и черната мида, но и зоните по "Натура 2000". Според проф. Стойков определените за улов на рапани места ще изчерпат запасите си от 12 до 18 месеца, а след това ИАРА ще им възложи да се посочат нови.
От 45 стотинки до 1 лев на килограм достига изкупната цена на мекотелите, съобщиха рапанджии от Варна. У нас морският деликатес почти не се консумира, годишно добиваме между 1000 и 1500 тона месо от рапани. Осем фирми се занимават с тази дейност, съобщи за “Монитор” д-р Йордан Господинов, председател на най-голямото сдружение на фирми от риболовния бранш БГ Фиш. Готовата продукция се изнася предимно за азиатския пазар – Япония, Южна Корея и малки количества за Китай. 
