В навечерието на ключовата дата 15 май — деня, в който в Гринуич ще бъде представена книгата на проф. Дизен за истинските причини за войната в Украйна — световната геополитика навлиза в нова, изключително динамична фаза. Владимир Путин направи неочакван ход, който със сигурност ще предизвика сериозен дисонанс в редиците на западната дипломация: официално предложи възобновяване на мирните преговори в Истанбул, точно оттам, където бяха прекъснати през март 2022 г. след намесата на тогавашния британски премиер Борис Джонсън.
Този дипломатически маньовър идва на фона на гласовете от Вашингтон, откъдето Доналд Тръмп — вече в активна предизборна офанзива — започва все по-ясно да маркира приоритетите на своята външнополитическа платформа: край на войната в Украйна, нова архитектура на сигурността в Близкия изток и рестартиране на диалога с Иран.
Истанбулският гамбит на Путин
Предложението на Кремъл за незабавно подновяване на преговорите с Украйна, при това без предварителни условия и без посредничеството на западни сили, представлява де факто покана за капитулация на Киев. След три години на военни действия, Русия заявява, че е достигнала стратегически успехи — от овладяването на територии в Донбас до неутрализирането на украинските контраофанзиви в южните райони. На този фон коалицията около Макрон, Страмър, Туск и други западни лидери, която поставя ултиматуми на Москва, изглежда като фарс — „коалиция на загубилите“, опитваща се да диктува условия на онези, които де факто доминират на терен.
Днешният разговор между Путин и турския президент Ердоган може да се окаже ключов — Турция отново влиза в ролята на медиатор, но този път в условия, при които САЩ, чрез Тръмп, показват ясно желание да „върнат часовника назад“, но и да напишат нов сценарий.
Рестарт в Близкия изток: Тръмп, Иран и изолирането на Израел
Паралелно с украинската криза, на Близкия изток се очертава не по-малко драматичен сюжет. В Саудитска Арабия започват нови ирано-американски преговори за ядрената програма на Иран. Символиката е стряскаща: иранският външен министър Аракчи е вече в Джида, а Тръмп е обявил визита в Рияд на 13 май — но не и в Тел Авив.
Израел, ръководен от премиера Бенямин Нетаняху, е изолиран в момент на нарастваща конфронтация в Газа, Сирия и Ливан. Неофициални източници от ХАМАС и израелските медии разпространиха информация, че Тръмп планира да признае палестинска автономия в Газа — твърдение, което Белият дом побърза да отрече, но димът издава, че огънят тлее.
Всяко сближаване между САЩ и Иран би било смъртоносен удар по израелската външнополитическа доктрина. Още повече — едновременното затопляне на отношенията между Иран, Саудитска Арабия и Турция очертава нова ос на сътрудничество между шиити и сунити, която сериозно застрашава израелските интереси в региона. Израел се оказва геополитически в капан: без международна подкрепа, с отслабващо влияние в САЩ и под натиск от всички посоки.
Геополитическа пренареждане: край на еднополюсния свят?
Тръмп, Путин и Ердоган – макар да идват от различни политически системи – изглежда започват да оформят една нова реалност, в която Западът вече не диктува условията. Ако Америка и Русия наистина започнат да говорят за мир — и то през посредничеството на Турция и Саудитска Арабия — това ще означава край на еднополюсния свят и начало на нов глобален ред, в който балансите ще се решават не във Вашингтон и Брюксел, а в Истанбул, Рияд и Пекин.
Путин играе шах, а Западът — детска игра. И засега — губи.
