В последните дни бяхме свидетели на нещо, което все по-често започва да се повтаря – масови сривове на мобилни мрежи, оставящи хиляди, дори милиони потребители без достъп до основно средство за комуникация. Първо беше Vivacom – пълен срив на мрежата, продължил с часове. Сериозен, неочакван и неинформиран. За съжаление, това не беше просто еднократен инцидент – дори след възстановяването на сигнала, в продължение на дни много клиенти съобщаваха за нестабилна връзка, липса на мобилен интернет, забавяне в получаването на съобщения и повреди в гласовите услуги.
И докато потребителите търсеха обяснение, такова така и не последва. Никакво официално изявление. Нито предупреждение, нито отчет за причините. Нито дума за компенсации, макар неудобствата да бяха значителни – загубени бизнес контакти, провалени срещи, невъзможност за извършване на плащания или просто поддържане на връзка с близките.
Няколко дни по-късно, ситуацията се повтори – този път с друг мобилен оператор. A1, най-големият по пазарен дял в България, също излезе от строя. И отново: никакво предупреждение, никаква публична комуникация по време на инцидента. Телефони „не съществуват“, мобилните услуги са напълно спрени. Цели райони останаха без покритие, а клиентите – без отговори. Това не е планирана профилактика. Това е криза. И когато две от трите основни мобилни мрежи в страната излизат от строя в рамките на една седмица, въпросът не е просто „какво се случи“, а „защо мълчите?“.
Смущаващ е не само самият срив, а пълната липса на прозрачност. В нормална среда подобни проблеми се съпровождат с официални изявления, обяснения, прогнози за възстановяване и ясна политика за компенсиране на потребителите. В случая – нищо. Мълчание от операторите, мълчание от регулаторните органи, мълчание от държавата.
А потребителите? Те отново са оставени да гадаят, да търсят информация в социалните мрежи, да се питат дали проблемът не е в техния телефон. Никой не поема отговорност. И никой не им обяснява какво се е случило и защо са били лишени от една от най-основните услуги в съвременния свят – комуникацията.
В един свят, в който информацията е сила, липсата на прозрачност е слабост – но и заплаха. Не само за потребителите, а и за доверието в институциите, в компаниите и в сигурността на цифровата среда.
Очакваме не просто отговори, а ясно заявена отговорност. А до тогава – ще остане усещането, че в дигитална България на 2025 година, понякога мрежите падат… а с тях и доверието.
