Вероятно концертът на Роджър Уотърс, миналия петък, заслужено ще се превърне в едно от събитията на годината. Със сигурност, ще бъде дълго коментирано, не само сред меломаните, но и в средите на политиците. Заради онази любима за едни и омразна за други думичка "Оставка", появила в софийската нощ на Стената.
Предлагаме Ви размислите на журналиста Иван Бедров, породени от изявата на фронтмена на Пинк Флойд в София, с наше заглавие и незначителни съкращения.
Подкрепата на Роджър Уотърс за антиправителствените протести не трябва да бъде изненада за никого, който познава творчеството му. Изненадата дойде от реакциите след това, които напомниха, че Стената все още стои.
Трябва да е било в средата на 80-те, когато един приятел "внесе" в квартала "Пинк Флойд". "Стената" бързо се превърна в любимата ни касетка, а по-късно напълно завладя учениците от подготвителния клас в Английската гимназия. Научихме наизуст всички текстове от албума, пишехме ги по чинове и по стени. От уста на уста разменяхме факти за групата, верни или неверни, кой какво образование имал, какво му се е случило и т.н. - нещо като устна Уикипедия. Знаехме защо Роджър Уотърс проявяват специален интерес към Втората световна война, но антивоенният му плам остана по-скоро неразбираем за нас. Предпочетохме да се заразим от бунтарството му.
Виждахме, че в живота около нас нещо не е наред, макар и в началото да не бяхме наясно точно какво. Трябваше да учим повече от някои други, защото те получаваха бонус върху оценките си заради "работнически произход". Трябваше да внимаваме кой е в компанията, защото подозирахме кой ни издава на училищното ръководство. Трябваше да се крием от възпитателя, когато слушахме най-новите рок парчета от шоуто на Ани Арнолд по "Свободна Европа". Трябваше да сме "прилично подстригани". Това за нас беше Стената и ние я събаряхме всеки ден с дребни хитрини, които преживявахме като големи победи. Например пускахме по-дълги коси, които прикривахме с фиби, когато минавахме проверката на входа на училището. Е, номерът не минаваше всеки път.
"Оставка"-та и Стената
Може и да преувеличавам заслугите на четиримата музиканти, но техните текстове бетонираха вярата ни, че ние сме правите, а не другите. Че свободата и достойнството са по-важни от конюнктурното добруване. Ако слушаш "Пинк Флойд", значи не приемаш системата - това беше знак. Детинско, ама така се получи. Вероятно по същото време други момчета, в друга среда са се радвали на новата касетка на Хисарския поп и разгърдения плакат на Лепа Брена, донесен от съседа-тираджия.
Един свободен човек, издигнал в култ достойнството и справедливостта
Днес пак сме разделени. От едната страна на Стената хората вярват, че свободата, достойнството и справедливостта са най-важни. Че човек изразява позицията си, защото вярва в нея. Вярват, че управлението трябва да служи на хората, а не обратното. Роджър Уотърс така ни учеше. От другата страна на Стената хората се чудят как така някой ще прави нещо, без някой друг да му е платил за това. Не вярват, че изобщо нещо по света е възможно да се случи без дълбока конспирация зад него. Не вярват, че свободата, достойнството и справедливостта са по-важни от няколко стотинки подаяние.
Намеса във вътрешните работи?
Фенове на Уотърс има както сред противниците на правителството, така и сред привържениците му. Не е необходимо да споделяш всяка негова политическа позиция, за да го харесваш. Крайно левите му на моменти изказвания, силната ангажираност на страната на палестинците в близкоизточния конфликт, острите му думи по адрес на световни политически лидери звучат спорно за мнозина. Безспорно е, че всичко това е мнение на един свободен човек, който е издигнал в култ достойнството и справедливостта. Точно неговите свобода и бунтарство опияняват толкова много хора по света.
Затова въпросът дали Роджър Уотърс ще подкрепи протестиращите трети месец българи беше риторичен. Единственото неизвестно беше как - избра да го направи с напдис "Оставка" върху Стената на националния стадион. Част от коментарите после: "Намеса във вътрешните работи", "Платена акция", "Чужд сценарий". Вълната от нискочели реакции освети огромната стена, която разделя обществото. Роджър Уотърс платен?
Още по-неуместни бяха опитите Уотърс да бъде изкаран като объркан човек, който хем бил ляв, хем поискал оставката на ляво правителство. Хем се поклонил на гроба на британския майор Франк Томпсън, който бил на страната на комунистите, хем после искал оставката на наследниците на комунистите.
Всеки почитател на Роджър Уотърс, който се е чувствал объркан от жестовете на музиканта, може би е време да си спомни кога и как се е влюбил в "Пинк Флойд". Защото Уотърс все още е там - при свободата, достойнството и справедливостта.
А ние все още имаме Стена за събаряне
Един свободен човек, издигнал в култ достойнството и справедливостта
