В последните дни от телевизионния екран отново се чуха добре познатите обяснения за катастрофите по българските пътища. Според представена статистика, 90% от пътнотранспортните произшествия са причинени от човешка грешка, около 2–3% от технически неизправности на превозните средства и още няколко процента се отнасят до “други фактори”. Впечатляващото в случая обаче е, че липсва дори бегло споменаване на пътната инфраструктура като причина за катастрофите – факт, който не само тревожи, но и звучи напълно неадекватно спрямо реалността в страната.
Пътища в критично състояние
Българските пътища, в голямата си част, са в трагично състояние. Масово се шофира по участъци, осеяни с дупки, коловози, неравности, липсваща или изтрита маркировка, необезопасени участъци и неподдържани банкети. Всеки шофьор у нас знае какво е да се движиш “на зиг-заг”, за да избегнеш яма, която може да ти строши джантата или дори да предизвика загуба на контрол над автомобила. Това не е просто неудобство — това е предпоставка за инциденти. И все пак, официалните статистики мълчат по въпроса.
Психологически и физиологичен ефект върху водачите
Когато шофьор се движи по осеян с дупки участък, той е принуден постоянно да коригира траекторията си, да намалява рязко, да ускорява отново — действия, които повишават риска, особено ако другите участници в движението не очакват подобно поведение. А когато след дълъг участък с неравности най-сетне попаднеш на по-гладка отсечка, изкушението да “нагазиш газта” е естествено — и често фатално. Тук вече говорим за психологически и физиологичен ефект на пътя върху водача: натрупана умора, загуба на концентрация, раздразнение и компенсаторно поведение. Всичко това са пряко следствие от лошата пътна инфраструктура, която изисква непрекъсната, натоварваща концентрация. А човек не може да поддържа максимална концентрация с часове — нито физически, нито психически.
Официални данни и реалност
Според Института за пътна безопасност (ИПБ), за три години са похарчени 2,5 млрд. лв. за текущ ремонт и поддръжка, което е увеличение с близо десет пъти, без да е налице подобряване на пътната инфраструктура.
Въпреки че има напредък в модернизирането на пътната мрежа, голяма част от пътищата в България остават в лошо състояние, което също допринася за високата честота на произшествия. Лошо поддържани пътища с дупки, липсваща маркировка и остаряла сигнализация често водят до инциденти, особено при неблагоприятни метеорологични условия.
Възниква въпросът: докога ще се заблуждаваме, че вината е само в шофьорите? Разбира се, грешки се допускат, и безразсъдни водачи има. Но да пренебрегнем ролята на държавата и институциите, отговорни за поддръжката на пътищата, е не само несправедливо — то е и опасно. Отговорността не може и не бива да е едностранна.
Трябва да спрем да се вглеждаме само в поведението на водача и да започнем да гледаме и къде той е принуден да шофира. Защото колкото и да е добър, съсредоточен и внимателен един шофьор, когато пътят под гумите му е минирано поле от дупки и капани, безопасността става илюзия.
