Изоставени риболовни уреди са сред едни от най-големите замърсители на морето. Наред с химическите замърсявания, различните субстанции от селското стопанство, нелегалният трафик на отпадъци и общото замърсяване на морската вода.Това коментира в свой доклад доц. д-р Маруся Любчева от Сдружение Черноморски институт по време на провеждащия се в Бургас семинар на тема "Въздействието на замърсяването с твърди отпадъци в Черно море и други аспекти на опазването на околната среда". Според данните, с които тя разполага, изоставените риболовни уреди представляват двадесет и седем процента от отпадъците в Черно море. По думите й проблемът се подценява, но мащабите му въщност са доста сериозни. Различните видове полимери, каучук, метал, стъкло и обработен дървен материал, който е с голяма устойчивост, са сред материалите, които оказват вредно въздействие върху водоемите и живите организми в тях. Сред инсталциите, за които се знае малко, но те така или иначе са потенциално опасни, са вълновите съоръжения за добив на енергия и подводните инсталации.
Доцент Любчева изнесе и други тревожни данни. Статистиката сочи, че в активния туристически сезон, обитателите на един къмпинг например генерират като отпадък около 70 на брой халби фасове от цигари. Тази информация ни дава предства какво огромно количество от тези замърсители попадат на морския бряг и в морето. Като се има предвид, че една угарка от цирага се разгражда за около три години. И то ако е на сушата. Попадне ли обаче във водата, този процес отнема около петнадесет години.
Изследванията сочат, че дори и след разрушаването си, повечето отпадъци продължават да замърсяват околната среда под формата на микро частици. Като например попадат в организма на морските обитатели, а от там и у хората.
"Това, че не виждаме отпадъците, не значи, че ги няма", категорична бе доц. д-р Маруся Любчева. Тя обясни какви според нея са механизмите, които могат да бъдат използвани, за да бъде осъществен контрол върху опасните процеси, да им се противодейства и те да бъдат ограничени. Сред най-важните мерки, които е нужно да се предприемат, тя посочи превенцията.
Доклади по време на семинара днес изнесоха д-р Сабина Георгиева, експерт по технологични рискове, Дария Пишева от Изпълнителна Агенция Морска администрация, Дирекция Бургас и Кремена Ватева от местна доброволческа инициатива “Бургас Рециклира”.
Във втората част от семинара предстои още участието на инж. Тонка Атанасова, директор РИОСВ Бургас, Стела Найденова, експерт екологични рискове и Светла Далакчиева, директор на Природонаучен музей Бургас.
Автор Татяна БАЙКУШЕВА
