Нека се възползваме от примерите които ни е оставила странджанската архитектура
[caption id="attachment_62257" align="aligncenter" width="640"]
снимка: razhodka.com[/caption]
Ясно е, че строителството в Странджа трябва да съществува под някаква форма, важното е тя да бъде полезна за поминъка на местните и в същото време на не вреди на природата. И ние не си представяме само колиби в Странджа. Това заяви днес инж. Иван Камбуров, ст. експерт Научна и природозащитна дейност, завеждащ клона в Царево. Той и колегата му Милен Рашков представиха напредъка по проекта BeNatur, който е към своя край.
"В момента с естествени материали двуетажни къщи се изграждат по един много бърз и качествен начин. Нека се възползваме от примерите които ни е оставила странджанската архитектура, която е невероятно богата." заяви Камбуров.
Той подчерта, че става дума за случаите, в които се касае поминъка на местните жители, като селско стопанство и селски туризъм. Според Камбуров най-ревностните защитници на парка в момента са самите странджанци, тъй като те имат най-голям интерес той да бъде запазен.
Той даде пример със с. Бръшлян, в което хората са твърдо против застрояването, въпреки че основният поминък на местните е селския туризъм.
Милен Рашков също се присъедини към неговите думи и заяви, че Странджа трябва да се развива в посоката на устойчив туризъм и щадящо природата земеделие. Той също така подчерта, че това са основните елементи, с които може да бъде спряно обезлюдяването на планината, което става все по-голямо в последните години.
снимка: razhodka.com[/caption]
Ясно е, че строителството в Странджа трябва да съществува под някаква форма, важното е тя да бъде полезна за поминъка на местните и в същото време на не вреди на природата. И ние не си представяме само колиби в Странджа. Това заяви днес инж. Иван Камбуров, ст. експерт Научна и природозащитна дейност, завеждащ клона в Царево. Той и колегата му Милен Рашков представиха напредъка по проекта BeNatur, който е към своя край.
"В момента с естествени материали двуетажни къщи се изграждат по един много бърз и качествен начин. Нека се възползваме от примерите които ни е оставила странджанската архитектура, която е невероятно богата." заяви Камбуров.
Той подчерта, че става дума за случаите, в които се касае поминъка на местните жители, като селско стопанство и селски туризъм. Според Камбуров най-ревностните защитници на парка в момента са самите странджанци, тъй като те имат най-голям интерес той да бъде запазен.
Той даде пример със с. Бръшлян, в което хората са твърдо против застрояването, въпреки че основният поминък на местните е селския туризъм.
Милен Рашков също се присъедини към неговите думи и заяви, че Странджа трябва да се развива в посоката на устойчив туризъм и щадящо природата земеделие. Той също така подчерта, че това са основните елементи, с които може да бъде спряно обезлюдяването на планината, което става все по-голямо в последните години.
