Политическата буря, която тресе страната през последните седмици, днес достигна логичния си връх. Министър-председателят Росен Желязков официално подаде оставка заедно с целия кабинет, само часове преди да бъде гласуван вотът на недоверие в парламента. Новината беше потвърдена от няколко независими международни източника, включително Reuters, и предадена на живо от българските медии.
Решението идва след дълга серия от протести, които блокираха централни части на София. Натискът срещу кабинета ескалира заради споровете около бюджета, нарастващото обществено недоверие и обвиненията за липса на реални реформи. Вместо да чака неизбежния вот на недоверие, Желязков предпочете да изпревари развоя, като се оттегли доброволно.
„Чувам гласа на хората“ – така премиерът аргументира решението си. Това е първата открита капитулация на правителството пред уличния натиск от години насам. Оставката беше приета мигновено от политическите опоненти, които я определиха като „късно, но неизбежно решение“.
Самият момент на оставката също е много показателен. Тя идва две седмици преди България официално да въведе еврото на 1 януари 2026 г. Странно или не, правителството, което трябваше да проведе най-голямата финансова трансформация в историята на страната, си тръгва точно в навечерието на ключовата дата. Вместо стабилност и предвидимост — институционален вакуум.
Така на практика страната влиза в нова политическа фаза: служебно правителство, засилен натиск върху институциите и пълен разнобой между управляващи и опозиция. В следващите дни ще започнат консултациите за съставяне на нов кабинет, но шансовете за това изглеждат минимални. Парламентът е фрагментиран, а политическите партии — напълно неспособни да стигнат до обща визия по който и да е значим въпрос.
Единственото сигурно е, че оттеглянето на Росен Желязков не решава кризата — то само отваря следващия ѝ епизод. И ако някой е очаквал плавно влизане в 2026 г. и спокойно преминаване към еврото, днешната оставка показва точно обратното: политическата турбуленция тепърва започва.
