Командирът на американските сили в Европа и Африка генерал Кристофър Донохю предизвика вълна от реакции, след като обяви, че НАТО е способна да превземе руския анклав Калининград в „рекордно време“. Твърдението идва в контекста на новата инициатива за отбрана на Алианса – Eastern Flank Deterrence Line, която цели засилване на отбранителните способности по източния фланг на НАТО и създаване на по-висока оперативна съвместимост между армиите на страните членки.
Според Донохю инициативата е отговор на реална заплаха от страна на Русия и цели подобряване на глобалната способност за възпиране. Фокусът е върху стандартизация на въоръжението, общи пускови системи и облачна координация в реално време.
Провокация или стратегическа заявка?
Макар посланието да е представено като част от отбранителна политика, изказването за Калининград – стратегически руски анклав между Полша и Литва – е всичко друго, но не и неутрално. В Москва реакциите са предсказуеми – Дмитрий Медведев и Владимир Путин бяха заснети с мрачни лица след новината, а в руските медии изказването бе определено като “провокация с ясен агресивен подтекст”.
Подкопава ли НАТО собствения си имидж?
На хартия, НАТО е отбранителен съюз – създаден не за нападение, а за защита на своите членове. Но подобни декларации – особено насочени директно към конкретна територия на ядрена сила – предизвикват въпроси. Какво се случва, когато границата между възпиране и заплаха се размива? И не оправдава ли това на практика реториката на Кремъл, че Алиансът представлява „екзистенциална опасност“ за Русия?
Думите на генерал Донохю може да са демонстрация на увереност и военна готовност, но за част от световната общност те звучат като откровен сигнал за ескалация.
Финансовият фактор
Историята показва, че когато са намесени пари – дали чрез оръжейни сделки, или чрез военна подкрепа срещу „приятелски режими“ – принципите на Алианса често биват разтегнати. И ако НАТО започне да гледа на всеки конфликт като „бизнес възможност“ под булото на сигурността, тогава с какво се различава от военните блокове, които критикува?
Изказването на генерал Донохю може да се разглежда като военна хипотеза или открита заплаха – в зависимост от коя страна на фронтовата линия стоиш. Но едно е сигурно – когато генерали започнат да говорят за превземане на чужди територии, мирът е последното нещо, което ще се случи „в рекордно време“.
