След разпадането на политическата коалиция за приемането на еврото, започна паническа кампания за сплашване на обществото. Време е за трезв анализ.
През последните седмици България бе залята от синхронна медийна и политическа вълна, в която властта и свързаните с нея експерти почти в истерия повтарят: “Трябва да приемем еврото незабавно, иначе катастрофата е неизбежна.”
Какво се случи?
Сглобената власт за приемането на еврото започна да се разпада. И заедно с нея – илюзията за „безалтернативност“ на това решение. В публичното пространство рязко се активираха фигури от прехода – Левон Хампарцумян, Асен Василев, а по традиция Бойко Борисов не пропусна да се появи по телевизиите с познатия си стил на заплахи и заклинания. Всички те, без изключение, заклеймиха идеята за референдум, приравнявайки го едва ли не със „саботаж срещу държавата“.
Но точно тук възниква логичният въпрос:
Ако въвеждането на еврото е толкова правилно, защо ни е страх от народа?
Защо еврото е толкова спорно?
България от 1997 г. насам живее с валутен борд – режим, който ограничава способността на БНБ да провежда самостоятелна парична политика, но носи стабилност. Въвеждането на еврото формално е логична следваща стъпка – особено за страна, обвързала националната си валута с еврото.
Но тази „логика“ има своята тъмна страна:
- Приемайки еврото, предаваме окончателно контрола върху паричната си политика на ЕЦБ.
- В условия на криза, нямаме механизми за гъвкава реакция – както видяха Гърция и Италия.
- При въвеждането на еврото в други държави (Естония, Словакия, Хърватия), инфлацията на основни стоки беше реален и сериозен проблем.
- И най-вече – заплатите и икономическата производителност у нас все още не са на ниво, което да поеме плавно шока от преминаването към единна валута.
Кампания на страха или публичен дебат?
Вместо обоснован разговор, на обществото бе предложена паника.
Вместо експертен анализ – клишета.
Вместо прозрачност – отказ от референдум, придружен с обиди и омаловажаване на гражданската воля.
Това поведение издава несигурност, а не увереност. Ако еврото е наистина в интерес на България, нека бъде обяснено, аргументирано, разписано с числа и ясно посочени рискове.
Народът не е враг – народът е суверен.
Какво губим и какво печелим?
Печалбите от еврото:
- Намаляване на трансакционните разходи за бизнес.
- Улесняване на трансграничната търговия и пътувания.
- По-високо доверие от международни инвеститори.
Рисковете:
- Загуба на инструментите за парична стабилност.
- Потенциална инфлационна вълна.
- Допълнително задълбочаване на икономическото неравенство.
- Пълна зависимост от решенията на ЕЦБ, където България няма реална тежест.
Да, но не сега. И не по този начин.
Еврото не е дяволът. Но начинът, по който се опитват да го наложат, е опасен.
Референдумът не е заплаха – той е право.
Решението не е партийно – то е стратегическо за десетилетия напред.
Затова обществото има правото и отговорността да задава въпроси.
А политиците – задължението да отговорят честно, а не с апокалиптични лозунги.
