Мостът е отворен. Въпреки преградите, окичени с куп предупредителни надписи, той се води отворен от около седмица. През почивните дни оградата бе преместена в самия край на Моста, но нетърпеливите бургазлии я изместиха с толкова, колкото да може човек да се промуши от другата страна. Официалната версия е, че пристанът и вторият етаж на Моста все още нямат Акт16. Когато обаче всички се разхождат спокойно по цялата му дължина, всичко изглежда наред.
С почти официалното откриване на Моста, дойде време и за някои равносметки. Първата от тях е една от най-дискутирането теми в града през последните месеци, а именно огромното закъснение на този проект. От общината на няколко пъти използваха бургаските медии, за да обявят, че съоръжението ще бъде готово „другата седмица“ и така някъде от края на август до края на октомври. В началото местната власт беше дори по-оптимистично настроена и настрои всички на вълната, че Мостът ще бъде отворен през цялото лято, като на него ще могат да се радват не само бургазлии, но и хилядите гости на града. За голямото закъснение имахме възможност да пишем няколко пъти през последните седмици, но повече няма да се връщаме на него. Станалото станало. Да видим какъв е резултатът.
С отварянето на Моста тръгнаха и първите отзиви по въпроса. Едни се радваха, че любимото им място за разходка отново е достъпно и ще могат да му се порадват през последните топли дни на есента. Други намериха недостатъци в изпълнението, като криво изрязани и разминаващи се плочки, издутини, разминаване на парапетите, мръсотия и други. Всичко това обаче донякъде е субективно. Въпрос на вкус, както казало кучето.
Една подробност обаче изпъква над останалите и се издига над гореспоменатия вкус. Тя не се вижда от всеки ъгъл, като досадни трохи, които домакинята е смела под килима.
Отдолу обаче стои грозната действителност. Оказа се, че колоните на Моста не са включени в цялостния проект за рехабилитация на съоръжението. След като се разбра, че Мостът е паметник на културата и визията му не може да бъде променяна, всички обявени футуристични проекти разбраха, че няма да видят бял свят. Едва ли някой обаче се досети, че непроменянето на визията му ще бъде изтълкувано толкова буквално.
Потъмнелите през годините колони не бяха пипнати през целия ремонт, а и не предстои да бъдат.
Пари за пребоядисването им не били заложени в бюджета. Сега те контрастират още повече с горната част на Моста, която се кипри с новите си парапети. Нещо повече – освен, че няма да се пребоядисват, колоните дори няма да бъдат почистени. В момента на първите няколко от тях се кипрят стари изтъркани графити със съмнителна творческа стойност. Явно обаче и творението на неизвестния им автор ще бъде запазено като паметник на културата, тъй като от общината не могат да заделят пари от бюджета за почистването им.
Това обаче едва ли може да изненада някого. Най-любимото място за разходка и едно от най-централните в града ни, отдавна прилича на бруклинско гето, надраскано от безброй графити и мъдри мисли. Същото е положението на сравнително новото стълбище, което стои точно зад моста. Там симпатичните бели тухлички отдавна са обирусувани с всевъзможни драсканици – от нацистки символи и дълбоки послания, до класическото „х*й“, без което всяка подобна стена би била гола.
Вляво от Моста пък се кипри друго недоразумение. Панелната стена до плажа, която от десетки години прегражда алеята от пясъка, е сама по себе си грозна. От нея стърчат арматурни железа – гледка, която някак си не е подходяща за мястото, на което се намира. Само на метри от нея е прясно изградената стена на укрепеното свлачище, която е покрита с хубави гранитни плочи. Които също вече са издраскани...
Но да се върнем на грозната панелна стена. През годините никой дори не е споменавал, че върху нея може изобщо може да се прави някакъв ремонт. От време на време по-сръчни и талантливи майстори на графити се опитват да я освежат, като я изрисуват. Творенията им обаче бързо остават под драсканиците на други, които като малки деца с флумастер в ръка решават да покажат творчески умения.
Когато проектът за рехабилитация на Моста и свлачището беше обявен, много бургазлии изразиха надежда, че и тя ще бъде ремонтирана, или поне ще и бъде ударена една боя. Не се случи нито първото, нито второто. Отново се пипа на парче и се действа полвинчато. Колоните на чисто новия Мост са най-добрият пример за това. Получава се една извратена обърната версия на българската поговорка „На свинче – звънче“, само дето не се знае кое е прасето и кое звънчето. Ще се съгласите обаче, че има нещо свинско.
С почти официалното откриване на Моста, дойде време и за някои равносметки. Първата от тях е една от най-дискутирането теми в града през последните месеци, а именно огромното закъснение на този проект. От общината на няколко пъти използваха бургаските медии, за да обявят, че съоръжението ще бъде готово „другата седмица“ и така някъде от края на август до края на октомври. В началото местната власт беше дори по-оптимистично настроена и настрои всички на вълната, че Мостът ще бъде отворен през цялото лято, като на него ще могат да се радват не само бургазлии, но и хилядите гости на града. За голямото закъснение имахме възможност да пишем няколко пъти през последните седмици, но повече няма да се връщаме на него. Станалото станало. Да видим какъв е резултатът.
С отварянето на Моста тръгнаха и първите отзиви по въпроса. Едни се радваха, че любимото им място за разходка отново е достъпно и ще могат да му се порадват през последните топли дни на есента. Други намериха недостатъци в изпълнението, като криво изрязани и разминаващи се плочки, издутини, разминаване на парапетите, мръсотия и други. Всичко това обаче донякъде е субективно. Въпрос на вкус, както казало кучето.
Една подробност обаче изпъква над останалите и се издига над гореспоменатия вкус. Тя не се вижда от всеки ъгъл, като досадни трохи, които домакинята е смела под килима. 
Отдолу обаче стои грозната действителност. Оказа се, че колоните на Моста не са включени в цялостния проект за рехабилитация на съоръжението. След като се разбра, че Мостът е паметник на културата и визията му не може да бъде променяна, всички обявени футуристични проекти разбраха, че няма да видят бял свят. Едва ли някой обаче се досети, че непроменянето на визията му ще бъде изтълкувано толкова буквално.
Потъмнелите през годините колони не бяха пипнати през целия ремонт, а и не предстои да бъдат.
Пари за пребоядисването им не били заложени в бюджета. Сега те контрастират още повече с горната част на Моста, която се кипри с новите си парапети. Нещо повече – освен, че няма да се пребоядисват, колоните дори няма да бъдат почистени. В момента на първите няколко от тях се кипрят стари изтъркани графити със съмнителна творческа стойност. Явно обаче и творението на неизвестния им автор ще бъде запазено като паметник на културата, тъй като от общината не могат да заделят пари от бюджета за почистването им.
Това обаче едва ли може да изненада някого. Най-любимото място за разходка и едно от най-централните в града ни, отдавна прилича на бруклинско гето, надраскано от безброй графити и мъдри мисли. Същото е положението на сравнително новото стълбище, което стои точно зад моста. Там симпатичните бели тухлички отдавна са обирусувани с всевъзможни драсканици – от нацистки символи и дълбоки послания, до класическото „х*й“, без което всяка подобна стена би била гола.
Вляво от Моста пък се кипри друго недоразумение. Панелната стена до плажа, която от десетки години прегражда алеята от пясъка, е сама по себе си грозна. От нея стърчат арматурни железа – гледка, която някак си не е подходяща за мястото, на което се намира. Само на метри от нея е прясно изградената стена на укрепеното свлачище, която е покрита с хубави гранитни плочи. Които също вече са издраскани...
Но да се върнем на грозната панелна стена. През годините никой дори не е споменавал, че върху нея може изобщо може да се прави някакъв ремонт. От време на време по-сръчни и талантливи майстори на графити се опитват да я освежат, като я изрисуват. Творенията им обаче бързо остават под драсканиците на други, които като малки деца с флумастер в ръка решават да покажат творчески умения.
Когато проектът за рехабилитация на Моста и свлачището беше обявен, много бургазлии изразиха надежда, че и тя ще бъде ремонтирана, или поне ще и бъде ударена една боя. Не се случи нито първото, нито второто. Отново се пипа на парче и се действа полвинчато. Колоните на чисто новия Мост са най-добрият пример за това. Получава се една извратена обърната версия на българската поговорка „На свинче – звънче“, само дето не се знае кое е прасето и кое звънчето. Ще се съгласите обаче, че има нещо свинско. 
