България продължава да е обект на системен разузнавателен интерес. Това сочи доклад на Държавната агенция "Национална сигурност" за дейността ѝ през миналата 2021 година.
Ето част от изводите:
Руското разузнаване се намесва във вътрешните работи на България, като основните цели на чуждата разузнавателната активност са свързани със създаване и разширяване на позиции за влияние и въздействие в държавни, военни, научни, културни, образователни и религиозни институции, в медиите, неправителствения сектор и др., пише в доклада.
През 2021 г. регионът на Черно море се превръща в основен театър за изострена конкуренция и противопоставяне. През втората половина на годината Руската федерация започва мащабна хибридна кампания за прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави. За целта ангажира комплексен инструментариум, в т.ч. дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки, се подчертава в доклада.
"На 24.02.2022 г. Москва започва военна инвазия срещу Украйна. Безпрецедентната след Втората световна война агресия на територията на Европа усилва солидарността и решимостта в рамките на Европейския съюз (ЕС) и НАТО за защита на общите ценности, налага предприемане на действия от Алианса за укрепване на източния фланг и мотивира налагане от демократичната общност на санкции с цел прекратяване на военните действия и изтегляне на руските войски.
В редица държави от Близкия изток, Северна Африка и в отделни страни от Централна Азия са налице продължаващи конфликти, които във висока степен се използват от външни фактори за нарастване на влиянието им в регионален и глобален план. Трайната нестабилност генерира устойчиви рискове за сигурността на европейските държави, най-вече по линия на религиозно мотивирания тероризъм и незаконната миграция.
В Западните Балкани остават предизвикателствата, свързани с междудържавни и междуетнически напрежения, прилагането на върховенството на закона, спазването на договореностите за добросъседство и приятелство, използването на език на омразата, опити за присвояване на история и идентичност и нарушаване правата на лица с българско самосъзнание", пише още в доклада на ДАНС.
"В тази геополитическа среда, редица държави продължават да използват комплексен хибриден инструментариум за реализация на националните си приоритети и придобиване на стратегически предимства. През 2021 г. се отчита нарастваща роля на военния компонент на държавна мощ, но продължава прилагането на дипломацията, икономическата зависимост и информационните операции, в т.ч. пропаганда и дезинформация, опитите за директна намеса в изборния процес и взимането на политически решения, инструментализирането на подкрепата за справяне с пандемията, миграционните потоци, нововъзникващите технологии и други. Чуждите специални служби остават ключов елемент от комплексния механизъм за реализация на национални приоритети", подчертават от ДАНС.
"Като част от ЕС и НАТО, страната ни остава обект на системен разузнавателен интерес. През 2021 г. той е насочен основно към: политиката и ангажиментите на страната ни като член на НАТО и ЕС; специфика на отделни двустранни отношения; актуалните процеси в сектор „Сигурност“, в т.ч. превъоръжаването и модернизацията на Българската армия; процесите и субектите във вътрешнополитическата сфера, особено в контекста на множеството избори през 2021 г.; процеси в икономическата и социалната сфера; процеси и настроения в отделни общности в България; актуалното състояние на българските общности зад граница и др.," пише още в доклада на ДАНС.
