В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос:
М.Л. от Бургас, 32 г.
Здравейте, доцент Бостанджиев,
Искам да помоля за Вашия съвет като професионалист във връзка с съдбоносно за мен решение, което трябва да взема.
Имам приятел, с който сме заедно от една година насам. От няколко месеца вече живеем в общо жилище. Разбираме се и много се обичаме. Преди седмица той ми предложи брак. И аз приех. И реших, че логично можем да обсъдим бъдещите си планове за живота. Останах много изненадана, когато, щом му заговорих за деца, той заяви, че на този етап не желае да има. А може би и изобщо не би искал да има деца.
Самата аз съм с нагласата, че когато двама души, мъж и жена, са заедно и имат възможност да се сдобият с дете, логично е това да се случи. И двамата работим, имаме добри доходи. Опитвам се да си обясня защо моят партньор не иска потомство. Разпитвам го, правя догадки, но нямам ясен отговор на този въпрос.
Моля Ви кажете ми, какви са според данните, с които Вие разполагате, основните причини, поради които един мъж не желае да има деца?
Благодаря!
Отговор от Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м. :
Здравейте,
Ще си позволя да преформулирам въпроса Ви. Нека да се фокусираме върху това как заедно с него бихте могли да изясните резервите му към родителството и така да стигнете до решение, което да удовлетворява и двама ви.
В психотерапията, както и в партньорските отношения, е валидно златното правило – Преди да съдиш, опитай се да разбереш другия. А за да разбереш човек, който е на различна от твоята позиция, необходимо е за момент да се пренесеш в неговото субективно пространство, да видиш нещата през неговите очи. Това невинаги е лесно, особено когато сме силно емоционално повлияни от различието.
Същественият акцент във вашата ситуация е не кой е прав и кой крив, а възможно ли е, и как евентуално, да стигнете до консенсус.
Добре е при такъв разговор да се тръгне от неутрална позиция с покана за изясняване на различията – „Очевидно двамата имаме различни очаквания и нагласи по въпроса за децата в семейството. Искаш ли да споделим аргументите, които ни карат да сме на различно мнение“.
Възможно е в един последващ разговор Вашият партньор да разкрие травматични събития от минало, които Вие не знаете. Стремежът да създадеш и отгледаш собствено поколение е почти инстинктивен при повечето хора. Отказът от подобна възможност нерядко е свързан с негативен опит от живота в семейството, в което е израснал човек и наличието на негативни послания, които биха могли да се преосмислят.
Други потенциални аргументи против ангажирането с деца е идеята за пълно отдаване на професионалната кариера, очакването на безгрижен живот, в който ангажираността с деца би била пречка за консумативно блаженство. Немалко мъже пък считат, че трябва да достигнат определено ниво на материално благополучие, за да поемат успешно грижата за децата си. Понякога хората робуват и на погрешни медицински заключения, които ги карат да се опасяват, че дадено тяхно заболяване може да се предаде и на потомците им. Съществуват какви ли не други екзистенциални причини, които могат да накарат един мъж да е резервиран към възможността да стане родител. Ако човек е с песимистична нагласа за бъдещето на света, той може да не иска да има деца, които да са обречени на страдание.
Подобно гадаене, обаче може да продължи до безкрайност. Истинската пречка партньорът Ви да не иска деца би могъл да разкрие единствено той. Предизвикателството пред Вас е да го поканите за откровен разговор, при който именно Вашето разбиране би могло да е най-сигурният мост към евентуална промяна.
Ако той остане непоколебим в избора си и категорично отказва да преосмисли нагласите си, Вие ще бъдете в пълното си право да преосмислите Вашето решението за бъдещ семеен живот с него. Нека оставим тази възможност като последен избор.
Преди да стигнете до нея, бихте могли да му предложите подкрепата на психотерапевт. Индивидуално или заедно с Вас той би могъл да потърси професионална помощ за да разбере по-добре собствената си съпротива срещу родителството. Не винаги хората осъзнават подобни нагласи и понякога е нужно време и съзнателни усилия те не само за да се разберат, но и да се променят.
Изясняването на този въпрос може да бъде ценна стъпка към един по-хармоничен съвместен живот и с това, че ще ви научи да се справяте по-конструктивно с неизбежните различия, които ще установявате помежду си.
