В рубриката "Здраве" на e-Burgas.com, психотерапевтът доц. д-р Румен Бостанджиев отговаря на въпроси на читатели. Своите питания към него можете да изпращате на [email protected]. Съветите на доцент Бостанджиев ще бъдат публикувани в сайта при запазване на анонимност за хората, обърнали се за помощ към специалиста.
Въпрос:
Здравейте доцент д-р Румен Бостанджиев!
Искам да Ви попитам за синът ми и въобще за момчетата на 8 години.
Синът ми ми сподели, че негови съученици го тормозят като през междучасията в училище го бутат на земята и почват да се движат през дрехите върху него като при движения за секс, като и викат през това време :секс, секс, секс... Помислих, че това е част от период в израстването на момчетата. Не живеем заедно с баща му. Нямам представа кое е правилно, затова проведох един-два разговора с него, като се опитах да му обясня, защо мъжете и жените се женят, създават семейства и деца и така се продължава човешкият род. Казах му, че правилното е момчетата да харесват момичета и след като пораснат да създадат семейства и те. Нарочно исках да чуя как ще реагира. Той каза ядосан, че вече не харесва момичета и че те били тъпи. После каза, че някои момчета постоянно му правят така, а други го удрят отпред. Казал им, че ще ме помоли да го преместя в друго училище. Те го питали, дали ако престанат да му правят така ще остане в това училище. Веднъж се прибра ядосан и плачейки се тръшна на леглото, като не спря да настоява да го преместя в друго училище.
Миналата година казах на учителите за този проблем. Казаха, че ще обърнат внимание и че е нещо нормално за момчетата на тази възраст.
Но виждам, че това го тормози. Той не смее да удари някой, защото и на тази тема сме имали доста разговори и съм му казала да се "бие" и защитава единствено с думи, понеже ако всички скочим да се бием като се ядосаме , отдавна да сме се изтрепали.
Виждам го че иска с нещо да се открои, да му се възхищават, че поне в едно нещо е най- добър, но така сме всички хора, докато не узреем достатъчно, за да разберем, че има много по-важни неща от това да се състезаваме или да бъдем първи на всяка цена... Въпреки, че това е една от причините да вървим напред...
Ще съм Ви много благодарна, ако ми разясните какво е правилно, какво да говоря на едно момче на 8 години. Също съм му казала, какво е хомосексуализъм, че обществото не го приема и се подиграва на такива хора, но че ако той реши така, аз не бих го обичала по-малко и все пак... Все на него му правили така, а той никога на никого...
Отговор от доц. д-р Румен Бостанджиев:
Уважаема госпожо,
Преди да коментирам въпроса ви „какво да говорите на едно момче на 8 години“, нека най-напред да изясним какво точно се случва със сина Ви.
Момчето Ви ясно казва, че е тормозено от своите съученици в междучасието,бутано е от тях на земята и върху него е симулиран насилствен полов акт. Без всякакво съмнение това поведение може единствено да се определи като НАСИЛИЕ, особено като се отчитат и преживяванията на сина Ви, който е до такава степен травмиран от случващото се, че се прибира разплакан в къщи и категорично настоява да бъде преместен в друго училище за да се спрат издевателствата върху него.
Вместо съпричастност и незабавна защита, от Ваша страна следва странната рационализация, че случващото се „е част от период в израстването на момчетата“. Още по ужасяващо е бездушието и цинизмът на учителите, които се солидаризират с това Ваше мнение и потвърждават тезата, че насилието е „нещо нормално за момчетата на тази възраст“.
Категорично няма как да приемем подобна постановка. Когато човек е малтретиран и унижаван, това е НАСИЛИЕ, без значение дали конкретните действия имат сексуален характер, дали са извършвани от момчета или момичета и на каква възраст са извършителите.
Подобно насилие и абсолютно неприемливо. Затова преди да се чудим „какво да говорим на едно осемгодишно момче“, нека си дадем сметка, че става въпрос за собственото ни дете, което страда и очаква от нас защита като негови родители.
Няма да коментирам колко абсурдно и нелепо в такъв момент звучат сексуалните проповеди за това, кое кара хората да се женят и да имат деца, за хомосексуалността и толерантността към нея.
По съществено значение има идеята за ненасилствено противопоставяне на злото, с която се опитвате да възпитавате сина си. И тук обаче следва да направим някои уточнения. Отказът от използване на физическа сила, не е отказ от насилие, тъй като насилието може да бъде и вербално. За да се спре насилието е необходимо прилагането на всеобщите правила и норми на поведение от авторитетите, които са натоварени с тази задача. В този смисъл, по-адекватното поведение в ситуацията на сина Ви би било не просто отказ от „отвръщане на удара с удар“(без значение дали ударът е физически или словесен), а търсене на защита от страна на авторитетите (училищните власти), които отговарят за спазването на правилата и намирането на конструктивен начин за преодоляване на съществуващите конфликти в училище.
Колкото до стремежът на сина Ви „да се открои“, да бъде харесван и ценен – едва ли има основания за някакви притеснения от Ваша страна. Живота ни е пълен не само с възможности за сътрудничество, взаимопомощ и подкрепа, но и със ситуации на съперничество, конкуренция и съревнование. Затова си струва децата да разграничават тези ситуации и да са готови и за двете. А кое те ще определят като „важно“ в живота им, нека ги оставим да решават сами.