Безгрижното печене на плажа до пълно отегчение вече е в миналото. Поне така твърдят почитателите на по-екстремните занимания, които свързват морето, не със събирането на тен, а с гмуркането.
Все повече стават феновете на дайвинга по Южното ни Черноморие, отчитат собствениците на такива центрове в Несебър. Поради това туроператорите включват гмуркането в Черно море като една от атракциите, с която да привличат клиенти. Сред най-запалените гмуркачи са руснаците, унгарците, холандците и българите.
Почти ежедневно в дайвинг центровете пристигат организирани групи от туристи, които искат да предадат допълнителна тръпка на почивката си, като се разходят не само по крайбрежните улички, но и по морското дъно.
Гмурнали се веднъж, част от клиентите се връщат пак и записват курс. Така те получават от дайвинг центъра международен сертификат.
Любовта към дайвинга е причината България да стане втора родина за руснака Павел Самарин. Като много свои сънародници той е идвал тук на почивка, а преди две години е решил да остане за постоянно в Несебър и да стане инструктор към един от дайвинг центровете в града. На въпрос какви качества трябва да притежава човек, за да стане добър гмуркач, Павел отговаря: „Само желание е нужно. Всеки може да се научи. За пробно гмуркане не е задължително дори да можеш да плуваш, трябва само да мърдаш крака, екипировката прави останалото. Но ако искаш да изкараш цял курс и да се научиш наистина да се гмуркаш професионално, тогава плуването е много важно”.
Част от клиентите му са хора, които идват да се гмуркат, за да разгледат потъналите кораби в Черно море. За тях се правят специални разходки. „Някои се грмуркат, защото искат да видят има ли ценни вещи, останали на дъното при корабокрушения. Но на такива дълбочини, около 30-40 м. вече няма нищо, което може да се вземе от корабите”, обяснява Маринин.
Все пак гледката по дъното на Черно море си заслужава да бъде видяна. „Край Несебър може да се видят доста неща, тъй като на дълбочината, на която се гмуркаме, има светлина – риби, раци, морски кончета, рапани, различни водорасли, миди, медузи. Красиво е и хората са доволни”, разказва Димитър Димитров, инструктор в същия дайвинг център.
„Не връщаме никого, освен ако няма някакъв здравословен проблем. Затова преди всеки урок се прави медицинска анкета. Така сме сигурни, че няма риск за човека, който е решил да се гмурка”, допълни той и поясни, че най-младият гмуркач в техния център е 10-годишен, а най-възрастният е 85-годишен водолаз от Русия.
Макар да изглежда лесно отстрани, гмуркането е сериозно занимание, към което трябва да се подхожда сериозно. Поради тази причина преди всяко влизане под вода се прави брифинг, на който се обясняват най-важните неща, които всеки гмуркач трябва да знае. Урокът започва с изучаване на отделните части от екипировката и начините им на използване. Инструкторите показват какво трябва да бъде положението на тялото под водата и какви са сигналите, които водолазите си дават, когато имат проблем.
Гмуркането като спорт не е никак евтино занимание. Екипировката и цялото оборудване могат да достигнат и да надминат хиляда евро. Най-важните елементи в нея, без които не можем да плуваме под вода, са бутилка, система от регулатори, доставящи въздуха, и спасителна жилетка.
Затова повечето центрове предлагат своя екипировка. Цените за обучение в едно от най-добрите несебърски дайвинг училища са 50 евро за еднократно гмуркане и 275 евро за целия курс. Сертифицираните водолази плащат по 30 евро на гмуркане.
Безгрижното печене на плажа до пълно отегчение вече е в миналото. Поне така твърдят почитателите на по-екстремните занимания, които свързват морето, не със събирането на тен, а с гмуркането.
Все повече стават феновете на дайвинга по Южното ни Черноморие, отчитат собствениците на такива центрове в Несебър. Поради това туроператорите включват гмуркането в Черно море като една от атракциите, с която да привличат клиенти. Сред най-запалените гмуркачи са руснаците, унгарците, холандците и българите.
Почти ежедневно в дайвинг центровете пристигат организирани групи от туристи, които искат да предадат допълнителна тръпка на почивката си, като се разходят не само по крайбрежните улички, но и по морското дъно.
Гмурнали се веднъж, част от клиентите се връщат пак и записват курс. Така те получават от дайвинг центъра международен сертификат. 
Любовта към дайвинга е причината България да стане втора родина за руснака Павел Самарин. Като много свои сънародници той е идвал тук на почивка, а преди две години е решил да остане за постоянно в Несебър и да стане инструктор към един от дайвинг центровете в града. На въпрос какви качества трябва да притежава човек, за да стане добър гмуркач, Павел отговаря: „Само желание е нужно. Всеки може да се научи. За пробно гмуркане не е задължително дори да можеш да плуваш, трябва само да мърдаш крака, екипировката прави останалото. Но ако искаш да изкараш цял курс и да се научиш наистина да се гмуркаш професионално, тогава плуването е много важно”.
Част от клиентите му са хора, които идват да се гмуркат, за да разгледат потъналите кораби в Черно море. За тях се правят специални разходки. „Някои се грмуркат, защото искат да видят има ли ценни вещи, останали на дъното при корабокрушения. Но на такива дълбочини, около 30-40 м. вече няма нищо, което може да се вземе от корабите”, обяснява Маринин.
Все пак гледката по дъното на Черно море си заслужава да бъде видяна. „Край Несебър може да се видят доста неща, тъй като на дълбочината, на която се гмуркаме, има светлина – риби, раци, морски кончета, рапани, различни водорасли, миди, медузи. Красиво е и хората са доволни”, разказва Димитър Димитров, инструктор в същия дайвинг център. 
„Не връщаме никого, освен ако няма някакъв здравословен проблем. Затова преди всеки урок се прави медицинска анкета. Така сме сигурни, че няма риск за човека, който е решил да се гмурка”, допълни той и поясни, че най-младият гмуркач в техния център е 10-годишен, а най-възрастният е 85-годишен водолаз от Русия.
Макар да изглежда лесно отстрани, гмуркането е сериозно занимание, към което трябва да се подхожда сериозно. Поради тази причина преди всяко влизане под вода се прави брифинг, на който се обясняват най-важните неща, които всеки гмуркач трябва да знае. Урокът започва с изучаване на отделните части от екипировката и начините им на използване. Инструкторите показват какво трябва да бъде положението на тялото под водата и какви са сигналите, които водолазите си дават, когато имат проблем.
Гмуркането като спорт не е никак евтино занимание. Екипировката и цялото оборудване могат да достигнат и да надминат хиляда евро. Най-важните елементи в нея, без които не можем да плуваме под вода, са бутилка, система от регулатори, доставящи въздуха, и спасителна жилетка. 
Затова повечето центрове предлагат своя екипировка. Цените за обучение в едно от най-добрите несебърски дайвинг училища са 50 евро за еднократно гмуркане и 275 евро за целия курс. Сертифицираните водолази плащат по 30 евро на гмуркане. 
