- Смятате ли, че законодателно трябва да се промени начинът, по който се избира местен обществен посредник?
- Законодателно е сложно положението на местния омбудсман, тъй като Законът изисква той да бъде избран с 2/3 от целия състав на Общинския съвет. Това е абсурд спрямо възможностите на местния обществен посредник. Същевременно националния омбудсман е много по-овластен, което е добре, защото това означава, че гражданите имат повече възможности за защита и повече права, които чрез него да реализрат. Едно от тези права е сезиране на Конституционния съд. Но той се избира с обикновено мнозинство, т.е. неговият избор е много по-прост отколкото на местния омбудсман. Отделно правилниците на общините допълнително усложняват този избор. Те например изискват ако кандидатстваш за обществен посредник да имаш свидетелство, че си психически здрав. Това не се изисква за нито една от другите изборни длъжности – общински съветник, кмет и т.н. Малко е като Параграф 22 – ако е психически здрав, може би се предполага, че няма да кандидатства. Но пък не би могъл да кандидатства ако не е психически здрав.
- Какво предлагате тогава?
- Има едни промени, които сама съм помислила и разработила за правилника в Бургас, с което да се намалят сложностите при избора на обществен посредник. Основната спънка обаче остава в Закона, а именно изискването за 2/3 от гласовете в Общинския съвет.
- Бихте ли се ангажирала с някаква прогноза за утрешното гласуване?
- За да събереш 2/3 гласове, действително трябва да има консултации между отделните политически групи, иначе няма как да се случи. Смятам, че и Мартин Лутер Кинг да дойде, трудно би бил избран, ако няма предварителни такива консултации. Може би такива разговори са се състояли. Аз лично не знам, мен никой не ме е търсил досега. Знам, че моето критично отношение към местната власт не ми дава комфорт в един такъв конкурс. Макар че ако се гледа написаното в правилника, от личността на обществения посредник се иска да бъде независим, да защитава човешките права. Смятам, че съм компетентна за това.
- Не е ли по-логично общественият посредник да не бъде чак толкова близък на местната власт и да не е на едно мнение с нея, за да се гарантира защитаването на човешките права?
- Официално трябва да е така. Но неофициално, за да бъде избран, той трябва да е в добри отношения. Ако погледнете във всичките 22 общини, където има избрани омбудсмани, повечето от тях са били на някаква длъжност в администрацията или са бивши общински съветници. Това са хора, които са във властта. Този избор е въпрос на технология и няма общо с т. нар. меритокрация – да се оцени човекът по достойнство и да се каже, че той ще свърши най-добрата работа. Важно е кой кого познава, за съжаление.
- А смятате ли, че трябва да се променят самите правомощия на обществения посредник? Мислите ли, че за да гарантира правата на гражданите, трябва да има възможност за по-широк обхват от действия?
- Трудно може обмудсманът да се овласти повече, но може да му се даде повече оперативна гъвкавост, за да може да реагира по-бързо. Например, той е обикновен гражданин по отношение на законовите срокове за достъп на информация. Т.е. в 30-дневен срок трябва да отговори на дадена жалба, която е приел. Но ако изиска информация, за да реагира на жалбата, трябва да изчака 14-дневен срок, в който тя да му бъде предоставена от администрацията. Това намалява неговия срок за действие. А би било добре той да може да взема по-бързо информацията, за да бъде и по-полезен на хората.
- В този ред на мисли, смятате ли, че хората имат доверие в институцията на обществения посредник?
- Зависи от собствения им опит. Ако са се жалвали пред омбудсмана и нищо не се е променило, нормално еда няма доверие и да разказват за това на своите познати. Но първото, с което започва доверието, е начинът, по който се избира тази институция. Ако има пълно разминаване между идеята да бъде независим и компетентен човек, а се назначи личност, която не притежава тези качества, нормално е да се изгради недоверие и омбудсманът да се приеме като една позиция в общинската администрация, от която няма полза. Като позиция на политици, които са изчакващи или са изпаднали по някакъв начин от играта.
- А защо смятате, че Вие сте подходящият кандидат?
- Смятам, че съм подходяща и като, образование, и като опит в гражданския сектор, а и по сърце съм правозащитник. Вярвам, че моята кандидатура съвпада с обществения интерес. Може би съм в такъв момент от живота си, в който желая да направя някаква промяна. До неотдавна се занимавах с проекти, за които изцяло съм търсила и намирала финансиране. Бих искала да подчертая, че от трите кандидатури, които са приети за гласуване в Местния парламент, две са на хора, които са били част от управлението, били са от другата старана. А аз съм гражданска кандидатура. Единственото, с което винаги съм била овластена, е моята компетентност, опитът ми, желанието ми да защитавам човешките права. 
- Смятате ли, че законодателно трябва да се промени начинът, по който се избира местен обществен посредник?
- Законодателно е сложно положението на местния омбудсман, тъй като Законът изисква той да бъде избран с 2/3 от целия състав на Общинския съвет. Това е абсурд спрямо възможностите на местния обществен посредник. Същевременно националния омбудсман е много по-овластен, което е добре, защото това означава, че гражданите имат повече възможности за защита и повече права, които чрез него да реализрат. Едно от тези права е сезиране на Конституционния съд. Но той се избира с обикновено мнозинство, т.е. неговият избор е много по-прост отколкото на местния омбудсман. Отделно правилниците на общините допълнително усложняват този избор. Те например изискват ако кандидатстваш за обществен посредник да имаш свидетелство, че си психически здрав. Това не се изисква за нито една от другите изборни длъжности – общински съветник, кмет и т.н. Малко е като Параграф 22 – ако е психически здрав, може би се предполага, че няма да кандидатства. Но пък не би могъл да кандидатства ако не е психически здрав.
- Какво предлагате тогава?
- Има едни промени, които сама съм помислила и разработила за правилника в Бургас, с което да се намалят сложностите при избора на обществен посредник. Основната спънка обаче остава в Закона, а именно изискването за 2/3 от гласовете в Общинския съвет.
- Бихте ли се ангажирала с някаква прогноза за утрешното гласуване?
- За да събереш 2/3 гласове, действително трябва да има консултации между отделните политически групи, иначе няма как да се случи. Смятам, че и Мартин Лутер Кинг да дойде, трудно би бил избран, ако няма предварителни такива консултации. Може би такива разговори са се състояли. Аз лично не знам, мен никой не ме е търсил досега. Знам, че моето критично отношение към местната власт не ми дава комфорт в един такъв конкурс. Макар че ако се гледа написаното в правилника, от личността на обществения посредник се иска да бъде независим, да защитава човешките права. Смятам, че съм компетентна за това.
- Не е ли по-логично общественият посредник да не бъде чак толкова близък на местната власт и да не е на едно мнение с нея, за да се гарантира защитаването на човешките права?
- Официално трябва да е така. Но неофициално, за да бъде избран, той трябва да е в добри отношения. Ако погледнете във всичките 22 общини, където има избрани омбудсмани, повечето от тях са били на някаква длъжност в администрацията или са бивши общински съветници. Това са хора, които са във властта. Този избор е въпрос на технология и няма общо с т. нар. меритокрация – да се оцени човекът по достойнство и да се каже, че той ще свърши най-добрата работа. Важно е кой кого познава, за съжаление.
- А смятате ли, че трябва да се променят самите правомощия на обществения посредник? Мислите ли, че за да гарантира правата на гражданите, трябва да има възможност за по-широк обхват от действия?
- Трудно може обмудсманът да се овласти повече, но може да му се даде повече оперативна гъвкавост, за да може да реагира по-бързо. Например, той е обикновен гражданин по отношение на законовите срокове за достъп на информация. Т.е. в 30-дневен срок трябва да отговори на дадена жалба, която е приел. Но ако изиска информация, за да реагира на жалбата, трябва да изчака 14-дневен срок, в който тя да му бъде предоставена от администрацията. Това намалява неговия срок за действие. А би било добре той да може да взема по-бързо информацията, за да бъде и по-полезен на хората.
- В този ред на мисли, смятате ли, че хората имат доверие в институцията на обществения посредник?
- Зависи от собствения им опит. Ако са се жалвали пред омбудсмана и нищо не се е променило, нормално еда няма доверие и да разказват за това на своите познати. Но първото, с което започва доверието, е начинът, по който се избира тази институция. Ако има пълно разминаване между идеята да бъде независим и компетентен човек, а се назначи личност, която не притежава тези качества, нормално е да се изгради недоверие и омбудсманът да се приеме като една позиция в общинската администрация, от която няма полза. Като позиция на политици, които са изчакващи или са изпаднали по някакъв начин от играта.
- А защо смятате, че Вие сте подходящият кандидат?
- Смятам, че съм подходяща и като, образование, и като опит в гражданския сектор, а и по сърце съм правозащитник. Вярвам, че моята кандидатура съвпада с обществения интерес. Може би съм в такъв момент от живота си, в който желая да направя някаква промяна. До неотдавна се занимавах с проекти, за които изцяло съм търсила и намирала финансиране. Бих искала да подчертая, че от трите кандидатури, които са приети за гласуване в Местния парламент, две са на хора, които са били част от управлението, били са от другата старана. А аз съм гражданска кандидатура. Единственото, с което винаги съм била овластена, е моята компетентност, опитът ми, желанието ми да защитавам човешките права. 
